Любовта свързва, но не е връзка. Една връзка е нещо завършено. Една връзка е съществително; крайната спирка е пристигнала, меденият месец е приключил. Сега няма радост, няма ентусиазъм, сега всичко е свършило. Можете да продължите така, просто за да спазите обещанията си. Можете да продължите така, защото е удобно, комфортно, уютно. Можете да продължите така, защото няма какво друго да направите. Можете да продължите така, защото ако го нарушите, това ще ви създаде много проблеми. Връзката означава нещо завършено, готово, затворено.
Любовта никога не е връзка; любовта е свързваща. Винаги е река, течаща, безкрайна. Любовта не познава пълното спиране; меденият месец започва, но никога не свършва. Тя не е като роман, който започва в определен момент и завършва в определен момент. Тя е непрекъснато явление. Любовниците приключват, любовта продължава; тя е непрекъснат процес. Тя е глагол, не съществително.
И защо свеждаме красотата на свързването до връзка? Защо толкова бързаме? Защото свързването е несигурно, а връзката е сигурност. Връзката има стабилност; свързването е просто среща на двама непознати, може би просто да пренощуват заедно и на сутринта да си кажат сбогом. Кой знае какво ще се случи утре? И ние толкова се страхуваме, че искаме да го направим сигурно, искаме то да стане предсказуемо. Бихме искали утрето да съответства на нашите представи, не му позволяваме свободата да има свой собствен глас. Така че незабавно свеждаме всеки глагол до съществително.
Вие сте влюбени в една жена или в един мъж и веднага започвате да си мислите за брак. Да го направите легален договор. Защо? Как законът влиза в любовта? Законът влиза в любовта, защото любовта не е там. Това е само една фантазия и знаете, че фантазията ще изчезне. Преди да изчезне, подредете нещата, преди да изчезне, направете нещо, за да стане невъзможно да се разделите.
