Дълго поле от свещи…
Ври от човеци, ври:
всеки продава нещо,
всеки брои по три.
Вместо ръка – трапеза.
Тежко сребро блести.
Господ дори да слезе,
трябва да си плати.
Губим или печелим –
целият свят е зар.
Мислим, че е вечеря,
всъщност е бит пазар.
Вярата – живи мощи
в тежък инфарктен рай.
Капят сълзи и прошки.
Масата няма край.
Боже, каква заблуда!
Плаче животът бос
с шест милиарда Юди…
И само един Христос.
източник: фейсбук профилът на авторката
Възкресение ! Беше! И сме си същите…
С непокръстени мисли…за насъщния.
Пак добрите-добри, а пък лошите -лоши
и цената ни, Боже, си е тридесет гроша.
И целуваме като Юда. И се мразим.
И да имаме две ризи – си ги пазим.
Непокаяни сме си пак. Непречистени.
Всеки вярва единствено в своите истини.
Не прощаваме нищо. И не обичаме.
Не смирени пред Бога…безразлични сме.
И така до Деня, с греховете си, новите,
ще застанем пред Него…за прошка…отново…
източник: личния профил на авторката във facebook
Откакто не възкръснах съм така –
разнищвам невървените си стъпки.
Привърши ми и живата вода,
а голите ми истини са мъртви.
Нагледах се на чужди домове,
но огън през прозорците не топли.
Превърнах се във скитник уморен,
замръкнал до продънените кофи.
Разделях си трохите със плъха,
отхапал си от щедрите ми пръсти.
Едва ли е последен. Нито пръв.
Невидими са раните на тъмно.
Откакто не възкръснах мина век –
от толкова години съм бездомна.
Измряха ми и всички богове.
Да няма на кого да се помоля…
източник: otkrovenia.com
