Този залез
не е като другите.
И цветовете му
са според сезона.
Само
докато чаках на топлия камък
топчестото слънце да падне зад планината
ми се стори,
че търся мига,
в който
трите хълма ще се избистрят от маранята,
ще помръднат
и това ще е точно твоето движение в мен.
Но не се случи нищо особено.
Над ръба остана едно оранжево облаче,
стана усойно,
лилави бяха само магарешките тръни
и моето очакване.
А планината заприлича на далечно море,
което даже не е истинско.
Даниела Младенова, “Искам си залеза!”
източник:личния профил на авторката във facebook
