Декември ме превръща в сняг.
Не ме прегръщай!
Искам да съм зима!
Искам жива тази топлина
и вярата, че утре ще ме има.
(В духа на светлината и надеждата.)
И аромата на канела нека се топи.
По устните ми, като цвят от вино.
В такива нощи няма място за сълзи,
искам само да съм силна.
Декември ме превръща в чудо,
което знам, че непременно ще се случи.
Не ме сънувай! Мен ме има!
В усмивката на следващото утре!
източник:bis.bg
Аз не пестя от своята обич,
от усмивките там в душата.
От доброто в сърцето стаено
и от своята вяра.
До край се раздавам.
Не питай защо…
Не питай дали ме предават.
Аз нося пламък вълшебен в мен
и той, и той ме спасява.
И виждам в очите на хората,
една още жива надежда.
Не питай от къде иде умората,
тя просто е плесен…
Аз не пестя от своята обич,
аз до край се раздавам.
Аз живея днес и оставям след себе си,
тихи следи от любов във Безкрая,
за да ме има, когато ме няма…
източник: интернет
Не ме мисли- аз имам всичко,
едно небе и хиляди звезди.
Дъжд, в който понякога да скривам,
своите сълзи.
Една Луна, която да ми свети,
една Земя по- истинска от теб.
Цветя, в които да намирам себе си
и сянката на един самотен силует.
Едно сърце, което да обича,
една душа, с която да летя.
Не ме мисли- аз имам Себе си
и значи имам всичко на света!
източник: интернет
