Когато остарея, ще нося дрехи в пурпурно.
И шапка във червено, която не отива.
Парите си ще харча за бренди, за дрънкулки.
За маслото и хляба, ще казвам: “Не достигат”.
Почувствам ли умора, ще сядам на тротоара,
Нарочно ще задействам аларми в магазина,
Ще удрям със бастуна по хорските огради
И ще крада цветята от хорските градини.
По чехли вън ще тичам, когато дъжд се лее,
Ще плюя по паважа, ще правя поразии,
И моята сериозност така ще компенсирам –
О, цялата сериозност на младите години!
Ще мога да обличам фланелки най-скандални,
Ще лапам с килограми колбаси и туршии,
Колекция ще правя на бирени капачки,
от моливи, писалки, от всяка дреболия.
Но днес ни се налага да сме с изрядни дрехи,
Да каним важни гости и да следим печата,
Да плащаме прилежно и данъци, и такси,
И пример най-достоен да бъдем за децата.
Но… може би ще трябва от днес да затренирам?
Познатите ми инак съвсем ще онемеят
И смаяни ще бъдат, внезапно щом започна
Да нося дрехи в пурпурно, когато остарея.
източник:slovo.bg
