Приличам на зимно дърво –
без птици,
без листи зелени.
Но в себе си чувствам живот
на много неща неродени.
източник:literaturensviat.com
Приличам на зимно дърво –
без птици,
без листи зелени.
Но в себе си чувствам живот
на много неща неродени.
източник:literaturensviat.com
Линии,
вагони –
гара.
Стар часовник
и перон.
Свирки,
облачета пара.
Общо:
сивочерен тон.
Мислиш :
безнадеждна проза.
Но разнищва се за миг –
дотърчи момиче с роза,
подаде я на войник.
Някой с кърпичка помаха,
слива се уста с уста.
Качва се старица плахо –
дълъг път ще мине тя.
Тук посрещат и изпращат.
Виждаш сълзи, чуваш смях.
Гара.
Тя за мен бе само страшна –
сам на нея се видях.
източник:literaturensviat.com
Деветнайсет часът е –
телефонът мълчи.
Деветнайсет и пет е –
мълчи, все мълчи!
Деветнайсет и десет,
и петнайсет,
и двайсет…
“Повиканата не се обажда” –
телефонистката казва служебно.
А повикана бе Любовта!
източник:literaturensviat.com