Тези дни толкова много хора търсят партньор, сродна душа, своята “друга половинка”. Те се чувстват непълни, “единични” без онзи “специален човек” в живота си.
Но ти не си половината от цялото, приятел. Това е лъжа. Ти никога не си бил половината от цялото. Ти си цялото; това е истинската ти природа.
Ако търсиш партньор или дори стоиш в една връзка, защото се чувстваш “половината” от едно цяло, непълен, когато си сам, недоволен от собствената си самота, уплашен от празнотата, вие ще привличаш партньор към своята сфера на нещастие и тревожност ще бълбука отдолу под връзката.
Публикации свързани с думата духовни напътствия
Любовта не е връзка
Любовта свързва, но не е връзка. Една връзка е нещо завършено. Една връзка е съществително; крайната спирка е пристигнала, меденият месец е приключил. Сега няма радост, няма ентусиазъм, сега всичко е свършило. Можете да продължите така, просто за да спазите обещанията си. Можете да продължите така, защото е удобно, комфортно, уютно. Можете да продължите така, защото няма какво друго да направите. Можете да продължите така, защото ако го нарушите, това ще ви създаде много проблеми. Връзката означава нещо завършено, готово, затворено.
Любовта никога не е връзка; любовта е свързваща. Винаги е река, течаща, безкрайна. Любовта не познава пълното спиране; меденият месец започва, но никога не свършва. Тя не е като роман, който започва в определен момент и завършва в определен момент. Тя е непрекъснато явление. Любовниците приключват, любовта продължава; тя е непрекъснат процес. Тя е глагол, не съществително.
И защо свеждаме красотата на свързването до връзка? Защо толкова бързаме? Защото свързването е несигурно, а връзката е сигурност. Връзката има стабилност; свързването е просто среща на двама непознати, може би просто да пренощуват заедно и на сутринта да си кажат сбогом. Кой знае какво ще се случи утре? И ние толкова се страхуваме, че искаме да го направим сигурно, искаме то да стане предсказуемо. Бихме искали утрето да съответства на нашите представи, не му позволяваме свободата да има свой собствен глас. Така че незабавно свеждаме всеки глагол до съществително.
Вие сте влюбени в една жена или в един мъж и веднага започвате да си мислите за брак. Да го направите легален договор. Защо? Как законът влиза в любовта? Законът влиза в любовта, защото любовта не е там. Това е само една фантазия и знаете, че фантазията ще изчезне. Преди да изчезне, подредете нещата, преди да изчезне, направете нещо, за да стане невъзможно да се разделите.
Двайсет житейски урока от 90-годишна жена
Цял живот търсим истини, откриваме себе си, намираме частичка от това, което сме в другите около нас. Променяме убежденията си и те променят нас, виждаме нови възможности и ги грабваме смело. Животът е едно приключение, смисъла на което откриваме чак на финалните стъпки.
Тези уроци са ценни, защото всеки от тях е изпитан и преживян:
1. Животът е несправедлив, но все пак е хубав.
2. Когато се съмняваш, просто направи следващата малка стъпка.
3. Животът е твърде кратък, за да си губиш времето, мразейки някого.
4. Не се взимай твърде на сериозно, никой друг не го прави.
5. Най-важният полов орган е мозъкът.
Четири духовни практики,които ще променят живота ви
1. Спрете за 10 секунди!
Поради някаква непонятна причина умът ни смята, че трябва да мислим за проблемите си постоянно и ежедневно. Удивителното прозрение, че можем да спрем незабавно да мислим за всяко едно нещо само за 10 секунди, може да промени живота ви. В началото изглежда много трудно да изолираме проблема си дори и само за 10 секунди, но в един момент ще разберете, че това е изключително освобождаваща практика.
Мислите са като наркотик и ние жадуваме за тях. Умът ни жадува за тях и ние не можем да им устоим. И най-лошата част е, че свършваме като жертва на собствените си мисли. Опитайте се да не мислите за нищо или поне за проблемите си само за 10 секунди и обърнете внимание на неволните мисловни модели, които изникват в съзнанието ви.
2. Гмурнете се в настоящето
Мислите са само гласове, които се надигат в ума ни и ако ги оставим да „правят“ всичко, което пожелаят ще настъпи истински хаос, познат още като депресия и безпокойство. Основната причина за това е, че сме неустоимо привлечени от това да живеем или в миналото или в бъдещето и несъзнателно пропускаме настоящето. Спрете за миг и се огледайте! Вижте светлината, която идва от прозореца, усетете тялото си върху стола, на който сте седнали. Обърнете внимание на чувствата си точно в този момент, не на тези, които сте изпитвали или тези, които евентуално ще изпитате в даден момент от бъдещето, когато МОЖЕ БИ ще се случи нещо от това, което мислите.
Миналото съществува в ума ни като филмова лента, бъдещето – като хипотетичен момент, който още не се е случил. Но само това, което се случва в настоящето е същинското ни съществуване. Точно сега! НАСТОЯЩЕТО! Този момент е единствената реалност!
Пет урока как да се отнасяме с хората (от неизвестен автор)
1. Първи важен урок – “Познавам чистачката”
По време на втория ми месец в колежа професорът ни даде тест за популярност. Аз бях съвестен студент и бързо преминах през въпросите, докато не прочетох последния: „Как е първото име на жената, която чисти училището?“
Без съмнение това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти. Беше висока, с черна коса и на около 50 години, но откъде бих могъл да зная името й? Предадох си листа, като оставих последния въпрос неотговорен. Точно преди да свърши часът един студент попита дали последният въпрос ще бъде вземан под внимание при оценяването на теста. „Разбира се“, каза професорът. „По време на Вашето кариерно развитие, ще се срещнете с много хора. Всички те са значими. Те заслужават Вашето внимание и грижи, дори и единствено да им се усмихнете и да им кажете „здравей“.
Никога не забравих този урок. Също така научих и името на чистачката. Казваше се Дороти.
2. Втори важен урок – “Непознат в дъжда”
Беше вечер, около 11:30 ч.. Възрастна афроамериканка стоеше встрани на главен път „Алабама“ и се опитваше да устои на бурята. Колата й се бе повредила и тя се нуждаеше отчаяно от превоз. Мокра до кости, жената реши да спре първото такси.
Мисли на Петър Дънов за любовта
• Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде учител, а другият – ученик. Не се борете за първенство. Ако мъжът има вибрации, които могат да повдигнат ума на жената, тя да му даде място на учител, да не казва: „Аз не обичам да се подчинявам!” Да се подчиняваш, значи да възприемаш енергията и да я обработваш. Това е култура!
• От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.
• Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби.
• Да обичаш един човек, аз разбирам да не допуснеш в ума си нито една мисъл против него и да държиш образа му също тъй свещен, както твоя образ. Това е максима. Който може, така трябва да обича.