Ще ти пиша някой път.
Вероятно – без подател.
От писмото ще мълчат
новини със задни дати.
Ще ти пиша за света –
моя свят от сто години.
Може да се извиня.
Май не беше в теб причината…
Може да се престраша
да те питам за мечтите.
И за всичките неща,
дето ме е страх да питам.
Или ще си премълча,
или ще омекотявам,
щом попаднеш на следа
за агония отляво.
После ще ти пиша, че
спешно трябва да изляза.
Нямам време – стана пет…
Или – че ме чака празник.
После ще ти пиша пак.
След епохи, вероятно.
И ще ме познаеш, как! –
анонимното писмо,
заличеното клеймо
или пликът наобратно.
източник: facebook*
