Skip to content
  • Начало
  • За контакти
19 1606 7592.67 caribiana Emin Giovanni Marradi vbox7 youtube Дамян Дамянов Ивелина Никова Италианска музика Любими стихове Мира Дойчинова irini Музика Надежда Захариева Петър Дънов Росица Копукова Селвер Станка Пенчева Таня Симеонова видео клипове видео поезия духовни напътствия испанска музика клипове любов мисли музика за душата мъдрост надежда обич от пощата песни с превод поезия позитивно послания притчи раздяла романтични филми руска музика самота стихове стихотворение тъга филми

Публикации свързани с думата есенно

“Защо”- Валентина Шейтанова

30/09/2019


Набързо прекосихте есента
и заговорихте за студ и зима.
Пропуснахте прекрасните неща,
които само в есента ги има.
Тъй черногледо смачкахте света
на багрите и циганското лято…
Защо, бе хора, тази пустота
е скрита там, дълбоко из недрата ви?
Пристигна толкова красив сезон.
Обратна пролет. Както да погледнеш.
Изпийте го до дъно, до резон,
че няма хубостта да ви преседне.
И ако имате добри очи
ще преживеете такъв спектакъл,
след който просто няма да личи
дали с тъга или с възторг си плакал.

източник: профилът на авторката във facebook

“Септември си отиде много бързо…”- Мира Дойчинова-irini

30/09/2019


Септември си отиде много бързо.
Прозорецът ми тихо се затваря.
Щом вятърът конете си отвърза,
огнището на лятото догаря…
И идва време за мечти и нежност,
за чаша чай и смисъл във небето.
Септември си отиде, но с надежда,
че даде топлината на сърцето си,
че всяка песен беше изживяна,
а буквите се учат само с вяра…
Отлитаме, за да останем заедно,
защото любовта ни няма мяра,
защото сме пътеки в необята,
но винаги с протегнати ръце…
Септември си отиде, но душата ми
остана си душата на щурче.

източник: профилът на авторката във facebook

“В прегръдките на есента”-Ивелина Никова

10/11/2014

c68aa53decb3327fc494e1b8bb10f65b

 

В прегръдките на есента е топло,
единствено щом лястовици пеят
и гроздето на две ръце се моли
да го откъснат, в бъчви да дозрее,
когато скриват пътища листата
и хризантемите очи отворят,
та с хубост да венчаят пак земята,
преди снежинки в сън да ù говорят.
И някакси е тъжно, но вълшебно,
когато кестен те погали ласкаво
и приказка се ражда вътре в тебе,
а тиквите превръщат се в каляски.
Но как ли есенно да се събудиш
и утрото да сгрееш с чай от риган,
когато нейде вън умират пеперуди
и глътка слънчице не ти достига?…

 

*изпратено лично от авторката

Категории

  • Без категория (4)
  • Българска класика (34)
  • ВИДЕО поезия (17)
  • Духовни напътствия (48)
  • За свободното време (37)
  • Изобразително изкуство (5)
  • Изпратено ми по пощата (80)
  • Любими стихове (613)
  • Музика (266)
    • Италианска музика (81)
    • Музика за душата (35)
  • От моята готварска книга (2)
  • Приказки,притчи и разкази (48)
  • Разни (13)
  • Разни мисли (20)
  • Разни мои рошави мисли (2)
  • Хумор (4)
Search for:

Архив

    banerlaptoptikveniklechenie.bg-zdrave-2logomilostiv_logo_website1 Фейсбук групи в помощ на бездомни животни 

    Copyright © 2025 Блог Слънчоглед. Всички произведения, публикувани в този сайт принадлежат на техните автори.