Изпъкват вените на тоя хлад.
А аз се вдлъбвам като знак в стената.
Септември е. Без връщане назад:
със златните листа ще купя лято.
Рождения и помени. Върви си
полека времето и ни гравира
с пътеки под очите и страните.
И само любовта ни реставрира.
2014
източник: личният профил на авторката във facebook
Октомври преброява птиците,
отлитащи на юг.
Остават спомени по жиците,
светът е вече друг.
Денят прелива от безптичие
сега, сега, сега…
Градът, забравил своето величие,
притихва във тъга.
Приижда зимата неистово
към нас и към света.
Спасява ни, спасява ни единствено…
Коя ли? Любовта.
източник: профилът на авторката във facebook
Набързо прекосихте есента
и заговорихте за студ и зима.
Пропуснахте прекрасните неща,
които само в есента ги има.
Тъй черногледо смачкахте света
на багрите и циганското лято…
Защо, бе хора, тази пустота
е скрита там, дълбоко из недрата ви?
Пристигна толкова красив сезон.
Обратна пролет. Както да погледнеш.
Изпийте го до дъно, до резон,
че няма хубостта да ви преседне.
И ако имате добри очи
ще преживеете такъв спектакъл,
след който просто няма да личи
дали с тъга или с възторг си плакал.
източник: профилът на авторката във facebook
Септември си отиде много бързо.
Прозорецът ми тихо се затваря.
Щом вятърът конете си отвърза,
огнището на лятото догаря…
И идва време за мечти и нежност,
за чаша чай и смисъл във небето.
Септември си отиде, но с надежда,
че даде топлината на сърцето си,
че всяка песен беше изживяна,
а буквите се учат само с вяра…
Отлитаме, за да останем заедно,
защото любовта ни няма мяра,
защото сме пътеки в необята,
но винаги с протегнати ръце…
Септември си отиде, но душата ми
остана си душата на щурче.
източник: профилът на авторката във facebook
После се превръщаме във прах.
“После” неминуемо приижда.
Някой се изгубва в своя страх.
Друг се радва, без да има нищо.
Страница от нашия роман –
вятър септемврийски я отнесе.
Всяка дума носи своя плам,
тишината има своя песен.
Тишината има послепис
и следа невидима оставя.
А след всеки, всеки паднал лист
нещо непременно продължава.
Ден след ден разбираме това.
Методът е проба-грешка-проба.
Всичко друго е въпрос на сетива
и въпрос на обич и необич.
източник:личният профил на авторката във facebook
Есента е меланхолна,
есента е тъжна днеска.
Май настива. Май е болна.
Даже с новата прическа
пак не се харесва. Сухо
клонче гърлото й дращи.
Някаква гугутка глуха
глупаво глава поклаща.
Вятърът подритва орех.
Всеки бърза по задачи.
Никой с нея не говори.
Иде й да се разплаче
и сълзите й са близко.
Иде й да се остриже.
Иска някой да я иска
и за нея да се грижи.
източник:facebook
