В прегръдките на есента е топло,
единствено щом лястовици пеят
и гроздето на две ръце се моли
да го откъснат, в бъчви да дозрее,
когато скриват пътища листата
и хризантемите очи отворят,
та с хубост да венчаят пак земята,
преди снежинки в сън да ù говорят.
И някакси е тъжно, но вълшебно,
когато кестен те погали ласкаво
и приказка се ражда вътре в тебе,
а тиквите превръщат се в каляски.
Но как ли есенно да се събудиш
и утрото да сгрееш с чай от риган,
когато нейде вън умират пеперуди
и глътка слънчице не ти достига?…
*изпратено лично от авторката
