Какво си пожелах ли? Обич.
И пухкав, бял, пречистващ сняг.
Вълшебен миг. И топъл спомен.
И чиста радост в детски смях.
Да бъдат близките ми здрави.
Да сбъдвам нечии мечти.
С очи и жестове да галя.
И да блещукат светлинки.
Представих си за малко как
докосвам някого в душата
и украсявам му света…
А после украсих елхата.
Каквото и да ми се случва,
да бъде празнично и цветно.
Уроците си ги научих.
Сега е време за вълшебства!
източник: facebook*
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този “грях”, така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което…
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая…
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
Жена, която се съблича в здрача…
източник:slovo.bg
