Етикет: жена

“Живея сред звезди”-Ивелина Никова

10_5007

Не ме търси по черната земя!
Високо съм. Живея сред звездите.
Там, дето няма страх и пустота,
там, дето раждат се мечтите.

 

Ръцете не протягай, че далеч съм!
Ще ме достигнеш само със сърцето.
При теб ще идвам нощем, като сън,
вълшебства да ти нося от небето.

 

Дали съм ангел, питаш…Може би.
Понякога те слизат на земята.
Щом видят нейде плачещи очи
те идат, за да върнат светлината.

 

Не ме търси по черната земя!
В безкрая съм. Живея сред звездите.
Отглеждам обич в лунните цветя
и пращам ти я тайно по мечтите.

 

*изпратено лично от авторката

“Такава ме обичай!”-Ивелина Никова

a855ad6f563348bcbdadb21b34995b01

Такава ме обичай! Като залез,
изтлял в горещите ти длани.
Огньове във сърцето ти да паля,
що не угасват в десет океана.

 

Такава съм! По-луда и от вятър,
разпръснал всичките ти мисли.
Недей, недей да ги пресяваш,
остави ме днес да ги измисля!

 

По-тиха съм от люлякови нощи,
оставили светулки по очите ти.
Обичай ме! А аз пък за разкош
ще вплитам сънища във дните ти.

 

Такава ме обичай! Тъжна песен,
докоснала най-нежните ти струни.
Обичай ме! Една последна есен,
покрива пътищата с пъстри думи.

 

*изпратено лично от авторката

“Щастлива жена” – Калинка Милева

Аз съм една обикновена жена.
Имам си всичко!
Имам си къща. И стара кола.
Имам си мъж. И големи деца.
Имам си работа. И получавам заплата.
Много е ниска. И все не ми стига.
Честичко плача. Без да съм лигла.
Имам си радости. И безброй тревоги.
Много направих. И още мога!
Имам си внуче. Живея си кротко.
Не ми е скучно. Обожавам котки!
Малко съм луда.Но всички така са.
Почти съм здрава. И доста се трудя.
Много прощавам. Малко забравям.
Не искам да губя. Но ми се случва.
Самочувствие имам. Комплекси също.
Понякога лъжа. Но ми се връща.
Не съм красива. Но се харесвам.
Много съм щедра. Предавам се лесно.
Усмихвам се ведро. Малко съм грешна.
Обичам силно. Не мога да мразя.
Имам си минало. С прекрасни спомени!
Свято ги пазя. Без да ги гоня.
Аз съм една обикновена жена.
Всичко си имам. Чувствам се жива.
И съм щастлива!

 

“Разделение” – Ники Комедвенска

Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: “Падни!
Покорните са най-добре в живота.”

А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
“Жените не застават на колéне!“

И третата… ах! В този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня…

Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя…

 

“Най-простата служба” – Станка Пенчева

Имам най-пpocтaтa служба –
жена.
Силата ми е в нежността,
в ласката.
Като малко слънчице
нося в себе си светлина.
Aз съм покорната.
Аз съм властната.
Ръцете ми не се боят
от нищо, което мъжът би сторил.
И когато мъжете, капнали, спят,
аз съм будната,
неуморната.
Aз съм им давала меч и щит,
шила съм знамена,
пушка съм грабвала.
Не права –
върху моите тесни плещи
лежи планина от хиляди „трябва”.
Трябва да ставам в сини зори,
да съм първа в цеха, на нивата;
трябва вкъщи до късно
лампата да гори –
мъжете обичат да ги чакаме търпеливо.
Трябва да сме готови като деца
да им се чудим и възхищаваме;
трябва да имаме такива сърца,
които само дават:
защото често u най-силният мъж
търси нашата малка сила,
защото ний сме за жадния – дъжд,
за осъдения – помилване.
Ние трябва деца да родим –
и хубави,и здрави,
трябва не само в скути да ги държим,
а хора да ги направим.
Ние трябва да бъдем
всичко на тоя свят:
и хляб насъщен върху трапезата,
и радващ окото пролетен цвят,
и царски жезъл.
Като слънцето да носим светлина,
като земята да бъдем нужни.
Такава е нашата проста служба –
да бъдеш жена.

” Да бъдеш жена ” – Блага Димитрова

45

Да бъдеш жена

Блага Димитрова

 

Да бъдеш жена — това е болка.
Когато ставаш девойка – боли,
Когато ставаш любима – боли.
Когато ставаш майка – боли.
Но най-непоносима на земята
е болката да си жена, непознала всички тия болки
до една…

 

1965, София