Публикации свързани с думата за живота

Омръзваме си често и какво?
Така е повторимо битието.
Омръзват ни обувки, облекло.
Омръзва ни храната, питието.
Избягваме се, някак изведнъж.
Кому се сърдим?То е обяснимо.
Една жена, един и същи мъж,
а толкова различни хора има.
В живота има нужда от покой,
от ъгъл по-различен към нещата.
Светът от мен създаден си е мой.
Съпоставими ли са двата свята?
Копнеем ли за други светове?
Естествено копнеем.Неизбежно е.
Обръщаме за малко гърбове.
Акумулираме любов и нежност.
Зареждаме с магия своя ден.
Издухваме прахта от всичко прашно.
Светът ни е отново подреден…

Омръзнем ли на себе си е страшно.

източник:facebook

Сред ежедневните,банални грижи –
душите ни умират всеки ден…
Минутите – изгубени се нижат.
И бавно се превръщаме… във тлен.

Дребнави, жалки ядове ни тровят.
В сърцата ни корави няма жал.
Не ни дотягат чуждите окови.
Не ни затрогва чуждата печал.

Препускаме – брутални и жестоки.
Все по-безскрупулни. И все по-зли.
Раняваме най-точно и дълбоко –
когато нас самите ни боли…

Задъхани по пътищата стръмни –
преследваме амбиции и власт.
Забравили, че някога ще съмне
едно щастливо утро… и без нас.

Забравили, че дните ни са къси.
И земния ни път – е предвидим.

И помъдряваме. Но… твърде късно.
Едва, когато трябва… да платим.

Из Пясъчен Свят – 1997 год

източник:личния профил на авторката във facebook

Не си отивай, мой живот… Защо така си се разбързал.
Палтото взел си във ръка… Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори… И ризата ти е изпрана…
Къде отиваш, мой живот… Почакай! Време не остана.

Защо си толкоз запъхтян… Не бързай… Искаш ли почивка?
Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.
Не тръгвай още, мой живот… Къде във тази нощ последна?

Почакай малко, мой живот… Почакай малко! Има смисъл…
Аз сметката не съм платил… И листите не съм изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка…
Две точки съм поставил знак… Не искам да поставям точка.

Не си отивай, мой живот… Върни се, моля те, обратно.
Един и същ… Един и същ… такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
Вратата бавно затвори… И да започнем отначало.

източник:интернет

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

Колко е хубаво да си жив

Михаил Цветански

Колко е хубаво да си жив…
и да дишаш, да дишаш, да дишаш,
и да слушаш щурец гласовит
как в дъбравата стихове пише…

Колко е хубаво да си жив…
Да говориш със всички дървета.
Да се смееш на вятър игрив,
пеперуди създал от цветчета.

Колко е хубаво да си жив…
със калинки да пускаш мечтите.
И със устрем – по детски красив,
да ловиш от надежда звездите.

Колко е хубаво да си жив…
и към някого с радост да тичаш.
Да усещаш, че днес си щастлив,
щом сърцето ти просто обича…

източник:facebook

Вчера
се сблъсках на прага
с моето отиващо си детство.
В малкия сак
то едва бе побрало
купчинка спомени,
порцеланова балерина
и един малък оловен войник
храбро загубил в отминала битка
оловния си крак.
Под мишница носеше
книжката с приказки,
а в джоба на джинсите
бе натъпкало смеха ми.
Зад гърба му
леден полъх премина из стаята
и я остави някак пуста и жална –
с голи стени и подредени учебници.
Така си отиде моето детство –
без молба за оставка
или заповед за уволнение.
Отивайки си, даже и не ме погледна.
Само на бюрото,
в малко дървено ковчеже
ми бе завещало живота.

фeвруари 1998

източник: facebook