“Винаги съм твърдял, че хората и билките са най-голямото богатство на България.”
„… И ще кажа защо. Само че ще започна с билките. Защото те са смисълът, който ние, хората, не винаги осъзнаваме напълно. Много станахме небрежни, разточителни. В повечето случаи сме си сами врагове на себе си. Пак ще спомена богомилите. Колко достойни хора се били само! Дори и тогава, когато са нямали троха хляб в торбите си, са носели и скътвали билки. Обикаляли са по селата, кръстосвали са европейските държави и са лекували народа с тях. Трупали са опит и знания и са ги предавали на хората, за да живеят здрави, работоспособни и жизнерадостни. Винаги ме е изумявала и възхищавала тяхната всеотдайност. Те са познавали отлично билколечението…
Билките са също живи същества като нас. Но никога, както сега, не се е стопанисвало така безобразно това народно богатство! И толкова безотговорно! Бере се на стървено и от всеки. За да се продава, продава, продава… все печалбата се гони. А че се унищожава коренът – се нехае… Останала е една десета от билките в България. Както я караме, скоро ще се лишим от най-необходимите и виреещи в изобилие билки у нас. Ще се наложи и тях да си ги внасяме от чужбина: лайка, кокиче, равнец, мащерка, липа, кантарион, здравец и какво ли не още. Изкореняват, а никой не търси сметка. Това е много лошо. И иди после създавай отново пропиляното богатство…
