Етикет: Ивелина Никова

“До прага е любов”-Ивелина Никова

До прага е любов. Нататък – нищо.
Един огромен свят и самота.
Но вътре, точно до огнището,
вселена стават четири сърца.
Момче с лунички и момиче с плитки,
надвесени над книжка със картинки
и майчица, пресяваща през сито
най-дребни грижи, радости най-сини,
усмихнат татко, ремонтирал нещо,
прозорец и мушкато с розов цвят
и четири панички с топла леща.
До прага е любов. Нататък – свят.

 

източник:личния профил на авторката във facebook.com

“Молитва за щастие”-Ивелина Никова

Нощем плахо до икона коленича
нежно сплела двете си ръце в молитва.
До небето синьо мислите ми тичат,
а душата моя пак звезди разпитва.

 

За парченце щастие те моля, Боже
и за китка здраве, хубост и любов!
Ти прости, че в сънищата те тревожа,
светла радост търся в този свят суров!

 

Господи,прости, че толкоз много искам
със усмивка да посрещам нощ и ден!
До възглавницата своя все притискам
ангел сребърен да бди, да бди над мен.

 

За парченце щастие те моля, Боже,
със очи, изгарящи до дъно тишината!
Зная, грешна съм, но дай ми ако може
две светулки да разпръснат тъмнината.

 

из “Златни нишки”
източник:личния профил на авторката във facebook.com

“Танцът на сълзата”-Ивелина Никова

Когато някой си отива
без думичка да ти е казал,
в отчаяна сълза се скриваш,
а вътре в теб е адски празно.

 

Луната дращи – бяла котка,
звездите падат, падат с писък.
Нощта е нота, тъжна нота
и нищо вече няма смисъл.

 

Танцува днес сълза в окото
последен танц, последен зов…
Сърцето тъй боли жестоко,
боли от белези любов.

 

Когато някой си отива
без тихо „ Сбогом“ да е казал,
дори една сълза убива
и слънцето за миг залязва.

 

източник:личния профил на авторката във facebook.com

“Най-тихо е”-Ивелина Никова

 

Най-тихо е, когато ти мълчиш.
Тогава всичко друго избледнява.
Не си успял навярно да простиш
словата, със които те ранявам.

 

Мълча и аз, вината си приела.
Разбирам, че е лудост любовта.
Мечтите си със огън съм изплела,
платих за тях най-тежката цена.

 

Мълчим, а между нас е бездна,
в която падат трепети, сълзи…
И тръгваме си, без да се погледнем…
След нас заплакват две звезди…

 

из „ Копнеж по слънце“

източник:личния профил на авторката във facebook.com

“Разпадам се на обич”-Ивелина Никова

Разпадам се, разпадам се на обич,
на цветни тичинки и на роса,
на хиляди снежинки в бели роби,
на пух глухарчен, прекосил света,
на речни приказки, искри от свещ,
на полуздрач лилав и детски сън.
Ако поискаш ще ме събереш
в сърцето си. Да не загина вън.

 

източник:личния профил на авторката във facebook.com

 

“Платила съм си”-Ивелина Никова

Платила съм си радостта стократно
с минути слепи и с мълчание,
с прерязани пътеки за обратно,
с обиди наслоили сол във раните.

 

Сърцето ми не иска и да знае
на други колко щастие се дава.
Но ако някой ми завижда тайно:
платила съм цената, имам право.

 

След мен часовник със объркан ход
и огледало с тъжно отражение
Напред – успех и порив за живот,
любов, очаквала години мене.

 

Платила съм си радостта стократно
и трудните уроци си научих.
И заслужавам най-накрая вероятно
все хубави неща да ми се случват.

 

източник:личния профил на авторката във facebook.com