Публикации свързани с думата Ивелина Никова

Скътай в сърцето ми пролет,
пролет жадувана с люляков мед!
Белите вишни цветчета да ронят
щом ги споделям целувчено с теб.

В тихите утрини вятър безгрижен
радост сред листите мои да скрие.
Шепа пайети в зори да наниже,
думите твои, прошепнал с магия.

После да кичи косите с игличини,
с тичинки сбрали сребриста роса.
Птичките пойни с любовно наричане
обич и мир нека пак донесат.

Там, край реката следи да се вият,
лазарки гдето си хвърлят венци.
Момини тайни с водата отпили,
нощем да пеят квартет от щурци.

Знам, пролетта ще запазя в сърцето –
приказка, писана сякаш с цветя.
Клонки от вишни ми дай, белоцветни,
будещи радост вълшебна в света.

Ивелина Никова- Радионова
„ Копнеж по слънце”

Прости неволните ми грешки
и времето, в което те предавах.
Да сбъркаш слабост е човешка,
ала божествено – да се прощава.

Ръката моя вдигната прости,
прости обидите и сляпата омраза.
Поискаш ли душата ще спасиш
щом болката с добро наказваш.

Вината страшна лесно може
от топла, блага дума да погине.
Знай, всяка прошка златен мост е,
по който само обич ще премине!

Когато свършат всички истини
и плаче в сънищата ми кошута,
в дланта си сребърник ще стисна,
да си платя последните минути,
че дяволът не дава даром нищо,
за глътка вино взема ти душата
и хвърля я във адското огнище,
и става пепел сива тя, горката.
А Господ, зная, помни всичко.
Не винаги са грешните смирени,
но щом останат с мъката самички
им праща светъл път – спасение.
Тогава свършват всички камъни,
наречени да удрят със проклятия
и всъщност нищо друго няма,
освен любов в най-нежните обятия.

Ивелина Никова
„Копнеж по слънце”

Продават ли крила на пеперуди?
С тях искам да достигна светлината.
Сърцето ми очаква нежно чудо,
жадува да се вдигне над земята.

Не се страхувам аз от люта зима.
Не се страхувам и от огнена любов.
Ранявано, покрито с драскотини,
сърцето ми прегръща порив нов.

Животът ми е пеперуден шепот,
един размах и полет към безкрая.
Едно докосване с небесен трепет
и вятър ще ме люби знам до края.

Продават ли крила на пеперуди?
Душа не се затваря във тъмница.
Крила са нужни да политам лудо,
за да целувам сребърни звездици.

Светът е хубав, много, много хубав
когато сутрин се усмихне слънцето,
когато в пролетния дъжд се влюбиш
и сложиш във земята малко зрънце,
когато слушаш песента на вятъра
и вдъхнеш клонче люляк росно,
и поделиш си ябълка с приятели,
и в мислите си свободата носиш,
когато скъсаш първите кокичета,
пробили снежното сърце на зимата
и кажеш на любимия „ Обичам те!”,
а на врага простиш и непростимото.

Има дни, във които си мисля:
любовта ни приключи, умря.
И мълча до припадък, тъгувам,
и потъвам, потъвам в тъма.
Има дни, във които се губя
всред измамното чувство за радост.
И събирам парченцата лудост.
Младостта – разпилени пендари.
Има дни, във които съм рана
и подпирам небето метежно
да не падне, когато повярвам,
че сърцето скърпва надежда.
Има дни, във които умирам,
всеки дъх ме раздира, боли…
И безумно вървя без да спирам –
търся пак хоризонт за мечти.

Ивелина Никова
„Копнеж по слънце”