Мълчи ми се, но не като на теб
и не защото се отказвам да разбирам.
Изгубеното е назад, а аз напред.
Не търся смисъл – той самичък ме намира.

Не искам да съм белег от лъжа
или очакване заключено в килия.
Сънувам и наяве свобода.
Завързана, съвсем не съм щастлива.

Мълчи ми се. Мечтая тишина,
в която да разтворя същността си
без страхове от загуби, вина и самота.
Вселената сляла с вятъра дъха си.

Мълчи ми се. Не искам да боли.
Хвърчило е душата ми. Полита!
Не ме е имало в живота ти почти,
а ще ме има ли? Мълчи! Недей ме пита!

Обичам те, докато ме забравяш
Катерина Кайтазова (Innocence)

Ще ме забравиш и това ми е утеха,
защото няма да боля. Така реших!
Дори без мен ти имаш своята пътека
и обич към която да вървиш.

Небе си имаш – толкова огромно,
че сто дивачки като мен ще побере.
Ще мина и без драматично” Сбогом”.
До глупост вярвам, че така е най-добре.

Каквото съм ти дала – от душа е.
Не можеш да ми върнеш нито миг.
Животът ни напомня надпревара,
но вярвам също, че е като този стих –
свободен и безгрижен, пълен с нежност.
Сълзите са единствено за цвят.

Обичам те, но някак твърде вечно,
за краткото ни време в този свят.