Публикации свързани с думата класика

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?

"ВИЖ ОЩЕ"

Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
със чашка и с песен — за първи ли път? —
ги пращам, по дявола нека вървят!

Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е живота, а ти си войник!
Безгрижният нрав е богатство за мен:
пред никой не скланям глава унизен.

Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с другари — лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?

Съдбата ми — кранта, се спъва навред.
Към зло, към добро ли, да кара напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.

източник:chitanka.info
превод от английски:Владимир Свинтила

Той:

Ти спиш ли милинка? Ела!
Недей бъди със мене зла!
Такава вън лежи мъгла,
измръзнах цял почти.

Такъв е студ, такъв е мраз,
краката си не чувствам аз.
От милост тази нощ у вас
поне пусни ме ти.

Напразно чукам аз отвън.
Изглежда, твоя тежък сън
до утре кроткия ми звън
не може да смути.

Пусни ме ти за тая нощ,
за тая нощ, за тая нощ.
Поне от милост тая нощ
при теб ме приюти.

Тя:

Успял ли си във тоя мрак
да стигнеш лесно моя праг,
то значи можеш лесно пак
да си отидеш ти.

Навън сега е зла тъма,
но тая глупава мома,
която с теб преспи сама,
какво ще я слети?

Премаза нечий крак жесток
цветеца в цъфналия слог
и нека тоя скъп урок
тъги да ми спести.

Ловеца птичка оня ден
примами и уло̀ви в плен.
Това е друг урок за мен,
той скръб ще ми спести.

Навън лежи такава нощ,
такава нощ, такава нощ!
И гости във такава нощ
не искам аз, прости.

източник:chitanka.info
превод от английски:Владимир Свинтила

Елиза, тръгвам аз на път
към южните страни.
След ден от теб ще ме делят
жестоките вълни.

И нека в мачтите със вой
бий вятърът свиреп.
Не ще откъсне нивга той
сърцето ми от теб.

О, сбогом, сбогом, тръгвам аз
напускам твоя праг.
Шепти във мене таен глас:
не ще се видим пак!

Прощавай! Твоето лице
ще бъде вечно с мен.
За теб ще бие туй сърце
до сетния си ден.

източник:chitanka.info
превод от английски:Владимир Свинтила

— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.

източник:chitanka.info
превод от английски:Владимир Свинтила

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твой небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

източник: интернет