Изведи ме за Коледа.
На брега заведи ме
без сама да те моля.
Остарях, но ме има.
Искам малко внимание.
Дъх на сол. Малко музика.
Шепа морско сияние,
морски вятър по бузите.
Да поседнем в капанче.
Не очаквам гурмета.
Чаша вино, калканче…
Да се люшне планетата.
Да се мае главата ми
от солта и от виното
и ще тръгнем обратно
към ръба на годината.
Намалява ни времето.
Но напук на болежките
да почувстваме шемета
на живота човешки.
източник: личния профил на авторката във facebook
Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа –
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.
Лежи и не мръдва – същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет…
Навярно, убила съм моя врабец –
от толкова чувства, мълчи ми повреден.
Купи ми за Коледа кошче с мечти –
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.
Не искам големи – не са ми по ръст
(джудже си останах дори и в мечтите).
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.
Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно – не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то…
Надникна и свърши преди да премигна.
Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че ги няма, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?
източник:otkrovenia.com / Регина (Радост Даскалова)
