Имало едно време едно овчарче. То си пасяло овчиците на хълма, но му било много скучно. За да се разнообрази то поело дълбоко дъх и започнало да вика:
– Вълк, вълк, вълк нападна овцете!
Селяните се затичали към хълма за да помогнат на момчето да изгони вълка. Когато обаче пристигнали на върха на хълма, те не видели вълк. Овчарчето се изсмяло подигравателно в ядосаните им лица.
– Недей да викаш вълк, овчарче, когато няма вълк! – казали селяните и мърморейки слезли надолу по склона.
Малко по-късно, овчарчето отново извикало силно:
– Вълк, вълк, вълк нападна овцете!
Момчето наблюдавало присмехулно как селяните пак тичат нагоре по хълма да му помогнат да изгони вълка.
Когато селяните отново не видели вълк, те казали строго на овчарчето:
– Запази своя зов за опасност за тогава, когато наистина има опасност! – Недей да викаш вълк, когато няма вълк!
Малко по-късно овчарчето видяло истински вълк да се промъква към стадото. То скочило на крака и започнало да вика с пълен глас:
– Вълк! вълк!
Селяните обаче помислили, че овчарчето пак ги лъже и не се качили на хълма да изгонят вълка.
След залез слънце всички се чудили защо овчарчето не се е върнало със стадото в селото. Селяните се качили на хълма и намерили момчето да ридае.
– Наистина вълк нападна стадото и го разпръсна! Аз виках вълк, вълк. Защо не дойдохте?
Един старец се опитал да успокои момчето докато слизали по хълма.
– Утре ще ти помогнем да намериш изгубените овце – казал той и сложил ръка на рамото му. – Никой не вярва на лъжец … дори когато той казва истината.
Край.
източник:интернет
