Етикет: любов

“Една жена ще дойде…”-Петър Анастасов

Една жена ще дойде.Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.
Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.
Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.
И твоите посоки многобройни
свободно ще събира в една.
Ще бъде с теб във дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.
И другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат:,, Откъде
може да намериш ти такава?”
Ще казваш:,, Тя самичка си дойде…”

източник:facebook

“Понякога имам нужда…”-m_space

Понякога имам нужда да те прегърна,
без думи, просто така.
И да не знам, кога ще си тръгна,
ти също да не питаш кога.
И така да стоим, да е много безсънно,
да затворим очи, да спасим този миг.
Понякога е всичко – да те прегърна
и да чувам в сърцето си: “Остани!”

източник:интернет

“Тежък характер”-Миряна Башева

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар –
цял живот – студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

източник:интернет

“Обади се,любов!” – Дамян Дамянов

damyanov

 

Позвъни, обади се, Любов!

Ти, която да си, намери ме!

Аз те чаках с години, готов

да запиша и номер, и име!

Ти мълча. Със години и с дни.

Ти не звънна, дори и погрешка.

Иззвъняха се сума жени –

ни една между тях ти не беше.

И напразно с писалка и лист

все те чаках… Ни глас, нито ласка.

Що цигари изпепелих

и на листа що глупост надрасках.

Пак съм сам… Обади се, Любов!

Вън вали. И април е тъй хладен.

Телефона поглеждам (в дълбок

сън заспал). А край него – кълбо

жици, жици… Контактът – изваден…

“Такава ме обичай”-Вера Илиева

Обичай ме такава-дива,
обичай ме такава-листопадна,
есенна и мъничко тръпчива,
от залеза любов ще си открадна.

Със звезден прах косите ще поръся,
луната като брошка ще закича,
от слънцето ще взема светлината,
да грейна цяла,за да ме обичаш.

Такава зряла,като сочна круша,
лепнеща от сладка медовина,
в ръцете ти да мога да се сгуша,
по тебе да се стичам,да те имам.

Такава ме обичай-сладко есенна,
като красива тъжна песен,
такава ме обичай-нежно залезна,
като дар от закъсняла есен.

от стихосбирката “С душа на птица”

източник:личния профил на авторката във facebook