Публикации свързани с думата Маргарита Петкова

Хайде, разказвай ми за жена си – 
колко е свястна, колко е готина,
как във очите те гледа прехласнато,
какви вкусотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно ти сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя с всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли – 
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кротост и крехкост…
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.

източник:afish.bg

Ще умра от тази любов,
ще се пръсна на 300 парчета,
ще взривя и пространство,
и време, и място.
Който иска да гледа –
да си купи билетче.
Свършиха гратисите.

Ще умра от тази любов –
безхаберна и дълга,
ще се срутя на сцената –
бездиханно и бляскаво.
Целуни ме под тая луна –
алчна, жълта и кръгла –
в това пространство.
В това време.
Точно на място.

източник:chat-pat-literatura.blogspot.bg

Голямата Голгота предстои.
През малките минавам ежедневно.
Знам, кръстовете всеки ми брои –
усмихнато, самодоволно, гневно.
А аз ги мъкна. Тъй привикнах с тях,
че заприличах изведнъж на птица.
Когато ме оплакват – бликва смях
във вперените ми напред зеници.
Когато ме отписват всеки път,
все повече си вярвам – на прав път съм.
Връз раменете ми седи Светът
и просто нямам право да го срутя.
Чело подлагам. Трънният венец
не ми тежи – кръв имам, нека капе.
По дирята й като по конец
върви Животът. И ми сваля шапка.
Аз просто зная своята цена
и нямам право на излишни харчове.
Голямата Голгота е една.
И я изкачвам. Крачка подир крачка.
Крещете зад гърба ми с бяс: „Разпни!“,
(както ликувате пред мен „Осанна!“).
Дано това да ви успокои –
на Хълма само три дни ще остана.

източник:afish.bg

Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели – книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало –
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.

източник:facebook