Ти си отново добър и ласкав.
И мойта злопаметност не върви.
И аз си надявам щастливата маска.
Ала душата кърви.
Ала душата по свои закони
блъска се в кръг горделив.
Как доброто човек да запомни,
като злото боли?
И кръгът е затворен. Няма пролука!
Напразно си ласкав — мисля със жал…
Но като искаш — опитай! Наслука!
Все пак е душа…
Може, заплетена в нежните орбити
на твоите днешни слова,
кръга си да счупи душата ми, гордата.
Знам ли? Душа е това…
източник:chitanka.info
Колко сме злобни.
Колко сме жалки.
Как ни заробват
чувства-подпалки.
Колко враждебни.
Колко сърдити.
Колко на дребно
тровим си дните.
Колко сме остри
даже без нужда.
Чисто и просто
колко сме чужди
Колко се мразим.
Колко си пречим.
Сякаш на тази
земя сме вечни.
източник:nzaharieva.wordpress.com
Обичам горчивия вкус на живота.
Истинския му вкус.
Сладни ли, живея го, но с неохота.
Минус е или пък плюс,
не зная – към сладък живот не привикнах.
Някак държи ме нащрек.
Не станахме двамата лика-прилика.
Май че съм опак човек.
Във сладкия делник ме дебне опасност
сякаш от всички страни.
Смутена от толкова много прекрасност,
чакам горчивите дни.
Сред грижи, умора, надежди, тревожност
чувствам се в свои води.
Животът не ми ли нагарча, не може
да ми се услади.
източник:nzaharieva.wordpress.com
Добро утро, Любов
Добро утро, небе!
Слънцето днес ме събуди,
да измоля от тебе криле,
за да сбъдна мечтите си луди.
Добро утро, сърце!
Нали все за небето тъгуваш,
от мъничко още дете,
на крилете на птица пътуваш.
Добро утро, любов!
Все те търся далече в безкрая,
а ти все до мен си била,
търпелива, дано те позная.
Ето ме, вече съм тук,
преживяла тъги и заблуди.
Прегърни ме любов,
с теб да сбъдна мечтите си луди!
източник:facebook.com/VeraIlievaStihove
От пеперудени крила по-нежни,
по-топли от прегръдката на влюбени,
по-чисти от водата ненапит,
по-нежни и от майчина милувка-
такива думи търся и събирам.
Такива думи страшно са ми нужни!
Че твоята душа, която щедро
търкулваш денем по света злокобен
с добро и светла обич да го храни,
при мене се завръща всяка вечер
като кълбо настръхнало, наежено от
хорските злини, тъги и болки.
Душата ти с душата си поемам.
Кървя невидимо. Но търпеливо
със нежни, топли, чисти, меки думи
от твоята бодлите зли отбождам.
Че утре заран пак светът ще чака
с добро и светла обич да го храниш,
а утре вечер…
Адска въртележка!
Дали ще дойде оня миг,
когато светът ще се засити и за мене
троха добро и обич ще остави?
Не знам. Но чакам.
Казвам се Надежда.
източник:интернет
В твоя поглед внезапно се стъмва.
Бръчка-мълния сбира за миг
твойте вежди. И бурята гръмва.
И настига ме първият вик.
Върху мене във малката стая
гръм след гръм пада по-страховит.
Но спокойно ги срещам, че зная —
не на мен, на света си сърдит.
Викай! Викай! Излей си душата!
Вън не може — крещи у дома.
Изсипи върху мене вината
на голямата лоша земя.
Звярът мъка, старателно скриван
от света, тук без страх отключи.
Викай! Викай! Пред други не бива,
но пред мене недей да мълчиш.
Аз безропотно ще те изслушам.
Викай! Кряскай! Обиждай! Вилней!
На душата й трябва отдушник.
Насъбраната злоба излей!
Злото ти да преглътнеш не можеш.
Не е залък, уви, за мъже.
Викай! Кряскай! Обиждай!Убождай
с думи, с погледи, с мисъл и жест!
Няма как – ще преминем през дните
със неравен, но все пак общ ход.
Всички бури в света страховити
имат своя тих гръмоотвод.
източник:интернет
