Етикет: Надежда Захариева

“Добро утро Любов”-Вера Илиева

9769a06a7b503f2af665aa9b01ef0e75777

Добро утро Любов

 

Добро утро, небе!
Слънцето днес ме събуди,
да измоля от тебе криле,
за да сбъдна мечтите си луди.

 

Добро утро, сърце!
Нали все за небето тъгуваш,
от мъничко още дете,
на крилете на птица пътуваш.

 

Добро утро, любов!
Все те търся далече в безкрая,
а ти все до мен си била,
търпелива, дано те позная.

 

Ето ме, вече съм тук,
преживяла тъги и заблуди.
Прегърни ме любов,
с теб да сбъдна мечтите си луди!

 

източник:facebook.com/VeraIlievaStihove

 

 

“Думи” – Надежда Захариева

От пеперудени крила по-нежни,
по-топли от прегръдката на влюбени,
по-чисти от водата ненапит,
по-нежни и от майчина милувка-
такива думи търся и събирам.
Такива думи страшно са ми нужни!
Че твоята душа, която щедро
търкулваш денем по света злокобен
с добро и светла обич да го храни,
при мене се завръща всяка вечер
като кълбо настръхнало, наежено от
хорските злини, тъги и болки.
Душата ти с душата си поемам.
Кървя невидимо. Но търпеливо
със нежни, топли, чисти, меки думи
от твоята бодлите зли отбождам.
Че утре заран пак светът ще чака
с добро и светла обич да го храниш,
а утре вечер…
                 Адска въртележка!
Дали ще дойде оня миг,
когато светът ще се засити и за мене
троха добро и обич ще остави?
Не знам. Но чакам.
                Казвам се Надежда.

“Равновесие” – Надежда Захариева

В твоя поглед внезапно се стъмва.

Бръчка-мълния сбира за миг

твойте вежди. И бурята гръмва.

И настига ме първият вик.

Върху мене във малката стая

гръм след гръм пада по-страховит.

Но спокойно ги срещам, че зная —

не на мен, на света си сърдит.

Викай! Викай! Излей си душата!

Вън не може — крещи у дома.

Изсипи върху мене вината

на голямата лоша земя.

Звярът мъка, старателно скриван

от света, тук без страх отключи.

Викай! Викай! Пред други не бива,

но пред мене недей да мълчиш.

Аз безропотно ще те изслушам.

Викай! Кряскай! Обиждай! Вилней!

На душата й трябва отдушник.

Насъбраната злоба излей!

Злото ти да преглътнеш не можеш.

Не е залък, уви, за мъже.

Викай! Кряскай! Обиждай!Убождай

с думи, с погледи, с мисъл и жест!

Няма как – ще преминем през дните

със неравен, но все пак общ ход.

Всички бури в света страховити

имат своя тих гръмоотвод.

“Бъдни вечер” – Надежда Захариева

Аз върнах човека от нашия праг.
А беше самотник. А беше бедняк.
Не ми се посвидиха вино и хляб,
ни дума любезна. Веднъж ли пилях
и вино, и хляб, и любезни слова
за хора и сити, и зли при това.
Реших да оставя във късния час
броени минути за нас си, за нас.
Говорили с чужди до този момент,
да чуя аз – тебе, да чуеш ти – мен.
Да смъкнем товара от нашия гръб.
Ти – моите грижи, аз – твоята скръб.
И върнах човека. Ти каза – защо?
Изтичах обратно. Изчезнал бе той.
Отишъл си беше. Но чувствах – край нас
витае невидим, витае безглас
в един неизречен твой укор, в една
без думи призната от мене вина.
И стана товарът ни вместо по-лек,
по-тежък с един непочетен човек.

 

“Пепеляшка” – Надежда Захариева

 

Пепеляшка

 

                Гукни ми., гукни, гугутке леле,
                гукни ми, гукни, гугутке.
                Кога съм била при мама, леле,
                и аз така съм гукала.
                                                                                    Народна песен

 

Цял ден дъщеря ми слуша „Пепеляшка”.
На очите от препълнените чашки
стичат се мечти и стаята е цяла
в злато и във сърма засияла.
Аз минавам тихичко, на пръсти –
бала им щастлив да не прекъсна.
И танцуват те край мен – разкошни, пищни –
в ритъма на моите въздишки:
„Дъще моя мъничка, обична,
до ще ден, ще ти се сбъдне всичко!
Бал ще има истински! Ще има!
И на някой принц ще си любима!
Ще замръкнеш сред кристален звън на чаши
и ще се събудиш… пепеляша.
Само в спомена, останал ти от днеска,
ще танцува мъничка принцеска…”
Но добре че мислите не чува
дъщеря ми и танцува ли, танцува.

 

“Майчинство” – Надежда Захариева

26ab775bea536f1ec5d21cb243a8b7b3888

 

Не смогвам да заспя със часове.
От нощ на нощ – все повече и повече.
Изчезна в лабиринт от страхове
на моя сън вълшебното разковниче.
Страхувам се от всичко – от смъртта,
от тъмното, войните, земетръсите,
от катастрофите, от… съвестта,
от болестите, от живота – късия,
от мисълта, гризяща моя ум,
децата да не хванат криви пътища,
да не направят някакъв золум,
та да посрамят себе си и къщата. 
Какво да правя, Божичко, какво!
Знам, има хапове против безсъние.
Един да вземеш – спиш като дърво
на сънищата паднал чак на дъното.
Един… Но да не бе и онзи страх,
че може да потрябвам точно тая нощ
в ей точно тоя непрогледен мрак,
във който ми се спи до отчаяние.
О, майчини простени страхове! 
На всички майки – доживотни спътници.
…Смелчаци раснат моите синове
и дъщеря ми. И това ми е
наградата за всичките безсъници.