– Ти, вярваш ли?
– Малко.
– Колко малко?
– Колкото целият Свят.
Даниела Панайотова
източник: facebook
Публикации свързани с думата надежда
“По хребета на този стих…”- Селвер
По хребета на този стих
се стеле пролетна омая.
В огромността на нищото открих –
не е илюзия безкраят.
И без да се отбиват във съня,
прелитат вчерашните скърби.
Обърканите ноти на деня…
Последна болка или първа.
И всяко, всяко утро е врата
към нещо непознато.
Тъгуваме, че свършва пролетта,
забравили, че иде лято.
източник: личния профил на авторката във facebook
“Няма надежда”- Руген Генов
НЯМА НАДЕЖДА
За хляба не мисля,
че хлябът го има!
Най-мисля за злата – душевната зима
на хората сграбчила стръвно сърцата
и всеки мечтае да граби… с лопата!
Че в дъно животът болезнено мина,
това е всеобщата мрачна картина,
че дигери* грабят,
а Бога им “Злато”,
какво че се гърчи и страда раята?!
А тя официално “народ” се нарича,
но всеки в посока различна си тича…
Такава е – жалка – житейската сцена –
на агнета вълци решават проблеми…
За хляба не мисля,
че хлябът го има!
Но има и злата – душевната зима
на хората сграбчила стръвно сърцата
и няма надежда дори за децата!
* дигер – името на анимационна игра, в която героят се стреми да погълне колкото се може повече чували със злато.
Снимката е от благотворителното за Никол Владкова представяне на 25.04.2019 год. във Велико Търново!
личният коментар на автора на този сайт:
Една снимка казва всичко. Показва ни до какво положение се докарахме. От тук избяга дори надеждата, а щом и нея я няма тогава душите ни са обречени. Между лицемерните молитви и плюскането на печени агнета и козунаци умират хора. Хора, за които разликата между живота и смъртта понякога е на цената на кутия цигари.
Ако все пак някой пожелае да помогне на Никол може да цъкне на този линк и да го направи:
“Твоето нещо”- Мария Донева
Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.
Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,
твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени.
Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.
Значи е важно, причина си има
именно аз да ти бъда любима.
Както със теб сме смутени и смешни,
за да ме видиш, когато те срещна,
важното, тихото, страшното, нежното –
твоето нещо, това, неизбежното,
то ни е чакало, то е избрало
да сме си заедно, да сме си цяло.
източник: mdoneva.com
“Този дъжд”-Мира Дойчинова – irini
Този дъжд, който пак ме прегръща,
сякаш казва със свойте сълзи,
че надеждата все се завръща
в миг, когато най-много боли…
Просто сгушва се – птиче на рамото,
и не иска чадър за покров.
А светът се размива. И няма ме.
И съм спомен. Усмивка. Любов…
Този дъжд! Как разплиска душата ми
и изля се докрай през очите!
Най-красив е Животът, когато
всичко точно в сърцето е скрито…
А денят пак се стича на капки
по стъклото на мойте мечти.
Измълчах те във лист от тетрадка.
Този дъжд беше целият … ти.
източник:личния профил на авторката във facebook
“Разпети петък”- Ивелина Радионова
Безумна болка свива ми сърцето.
Кръвта почти невидимо потича.
Разпъвам си на кръст сега небето.
Прощавам на предателите всичко,
ехидните усмивки – на палача.
За камъни ръка не свеждам ничком,
не съдя грешните, безмълвно плача.
Прозира ми през рани светлината.
От всяка капка кръв пониква цвете.
Сърцето ми възкръсва без вина,
помилвано отгоре на разпети петък.
източник:личния профил на авторката във facebook
