Етикет: надежда

“Параван на надеждата”-Светлана Николова

photo-by-freakdog-on-flickr

„Кой е последен?”, попита жената с бастуна –
в ръката си стискаше белите болнични листи.
Погледнах в очите й – нощ бе безлунна,
с накацали сенки на черните парещи мисли.

Отстъпиха място. И тя закуцука със свян,
оправи полата с плохи от безбройни надежди,
скрити зад стария, скърцащ, познат параван,
където сестрата един подир друг ни отвежда.

Отведе и нея. И бавно – плоха по плоха,
жената съблече от себе си всички надежди.
Изправи се гола, с корем като стара торба,
в който тъкала бе дълго родилната прежда.

Познатият преглед. И таванът е също познат,
даже спиртът познато и тежко мирише.
Докторът взе ѝ листата – нейния свят,
и се замисли колко живот в тях да впише.

И параванът изохка – надеждите вече тежат,
но той ги държеше в своите сгърчени дрипи.
На двайсто число ще я чака. Това бе денят
и прашинка от вяра дотогава не ще да разсипе.

И сякаш заразното светло й сплете косите на сноп –
като житата, които прегръщаше нощем.
Един побеляващ, но с бяло облечен живот,
плетеше деня и катереше стръмното още.

А докторът хвърли листата. Кои бяха те
да пият с мастило от нейната бяла премяна.
Преля й надежда. И майката с пълно сърце
пое към дома. До двайсто число, промълви паравана.

източник:facebook

“Молитва за щастие”-Ивелина Никова

Нощем плахо до икона коленича
нежно сплела двете си ръце в молитва.
До небето синьо мислите ми тичат,
а душата моя пак звезди разпитва.

 

За парченце щастие те моля, Боже
и за китка здраве, хубост и любов!
Ти прости, че в сънищата те тревожа,
светла радост търся в този свят суров!

 

Господи,прости, че толкоз много искам
със усмивка да посрещам нощ и ден!
До възглавницата своя все притискам
ангел сребърен да бди, да бди над мен.

 

За парченце щастие те моля, Боже,
със очи, изгарящи до дъно тишината!
Зная, грешна съм, но дай ми ако може
две светулки да разпръснат тъмнината.

 

из “Златни нишки”
източник:личния профил на авторката във facebook.com

“Прости, обичам тишината!”-Ивелина Никова

38cb0d469d6bd818f6e227596ec454f4222

Прости! Обичам тишината….
Навярно тя над тайните ми бди.
Навярно тъй лекувам самотата
в ранените безпътни, сиви дни.

 

Прости ми, че сама съм и не мигвам,
когато в мене болките растат!
Вода съм аз в най тихите си мигове
и бели лилии по мен цъфтят.

 

Прости! Най-свята ми е тишината,
най-мъчна – премълчаната любов.
Прости! От лилии ми е душата
и вехне в длани на живот суров.

 

Прости! Обичам тишината….
Навярно тя ме омагьосва нежно.
Спаси ме! Да не губя светлината,
когато в мен стопява се надеждата.

“Добър вечер…”- К.Колев

The_Door_by_Yasny_chanaaa

 

Добър вечер! Търся топлина.
Ще отвориш ли поне за миг вратата?
Вярно, късно е… Но знаеш – Самота.
Неканена пристига, стяга ти душата…

 

Добър вечер! Търся две ръце. –
В прегръдката им уморено да се сгуша.
И допирът им някъде далече да ме отведе,
далеч от болката, която ме измъчва…

 

Добър вечер! Търся две очи. –
В които има нежност и човечност!
Но моля те, за миг поне вратата отвори!
Приюти ме само тази вечер…

 

източник:facebook

“Аз не пестя от своята обич…”-Десислава Наумова

98185310c2e98b6952c9fecaba63dcc911

Аз не пестя от своята обич,
от усмивките там в душата.
От доброто в сърцето стаено
и от своята вяра.
До край се раздавам.
Не питай защо…
Не питай дали ме предават.
Аз нося пламък вълшебен в мен
и той, и той ме спасява.
И виждам в очите на хората,
една още жива надежда.
Не питай от къде иде умората,
тя просто е плесен…
Аз не пестя от своята обич,
аз до край се раздавам.
Аз живея днес и оставям след себе си,
тихи следи от любов във Безкрая,
за да ме има, когато ме няма…

 

източник: интернет

“Благословен ден”- Таня Симеонова

9c6bd1224920a2f87949d0f97865229c666

Благословен ден

 

Събрах парченцата от своята душа
и залепих ги със надежда.
Усмихнах се щастлива на деня.
С любов във него аз отново се оглеждах.

 

Забравих даже своята тъга,
забравих всички грешки и обиди.
Бе по-красив, по-светъл днес света,
по -нежен от ветреца вън невидим.

 

Изправих се и смело продължих.
Със пръсти можех да докосна аз небето.
Денят посрещна ме тъй топъл и щастлив.
Изпълни със вълшебства и мечти сърцето.

 

И някак се стопиха със съня
сълзите , моите тревоги.
Прекрасен и щастлив посрещна ме деня.
Целунат сякаш беше той от Бога!

 

25.08.2014 г.