Етикет: Николина Милева

Ще дойда точно в осем…-Николина Милева

5450f50db3dbfec5a090706510e19cc011

Ще дойда точно в осем, но без пет.
Ще се наконтя…Искаш ли? Принцеса!
Ще тичам все нагоре и напред.
(О,Господи,забравих да се среша.)
Голяма работа. На кой му пука.
И рошава съм хубава…и твоя.
Със мене няма самота и скука.
(О,Господи,пропуснах и завоя.)
Да литна по-добре. За по-напряко.
И без това обувките ме стискат.
Един балон си имам. Искам вятър.
Нагоре да ме вее…да поскитам.
И тая рокля толкова ме стяга.
От малка много искам да съм Пипи.
Нехайно всеки ден да се протягам.
Не искам рокля, стигат ми и дрипи.
Да яздя кон със рижавите плитки.
В ковчежето да кътам всяка радост.
От слънцето да ми растат лунички.
(Ех,възрастните са голяма гадост.)

Часовникът е спрял, но е без пет.
Не се надявай. Няма да съм точна.
През цялото небе летях за теб
и вярвай ми, че е…
еднопосочно.

 

източник:интернет

“Изпратих я.Тъгата…”- Николина Милева

 

Изпратих я. Тъгата. На почивка.
Спестявах доста дълго. За безсрочна.
Сбогуването включваше усмивка.
Посоката назад. Еднопосочна.
Инклузивът й беше пълен с екстри.
Нощувка надълбоко, там във ада.
Далече от света и от човешкото.
Със чифт обувки. Някак ви си Прада.
Да носи и да влачи, щом го може.
Да мъкне на гърбината си жалка.
Аз няма за какво да се тревожа.
Изпратих я докато беше малка.
И включих още много топло време.
Кошмарна жега даже и на сянка.
Един нацупен дявол, да я вземе.
И нея…
и едничката й сламка.

 

източник:интернет

 

“Свят на обичане” – Николина Милева

Нямам спомен от минали дни.
Всеки нов е до радост различен.
Ставам рано преди призори
и се храня с любов и обичане.
След закуска заплитам коси.
Мигновено запретвам ръкави.
Прекроявам небето с очи
и го връзвам за себе си… здраво.
По обяд си постилам отвън
одеяло от слънчева прежда.
Уж е дрямка, следобеден сън,
а в чудати земи се оглеждам.
По вечеря се къпем с дъжда
и се плискаме… чисто детински.
(В пеперудена нощна дъга
замечтано се гушкат калинки…)
Нямам спомен от минали дни.
Всеки нов е щастливо различен.
Щом затворя с усмивка очи
е амнезия…
Свят на обичане.

 

“Заспивай, аз ще пазя тишина” – Николина Милева

Заспивай, аз ще пазя тишина.
Защото тишината е огнище.
Не искам и да знам коя жена
дойде и взе, остави… нищо.
Заспивай, аз съм вече по-добра.
След толкова пропукани Недели.
На пръсти тихо, никой не разбра,
кога и как душата ми са взели.
Прекрасно се живее без душа.
Усещаш по-дълбоко тишината.
И мога всеки свят да разруша,
но твоя ще го пазя с топлината,
на шумната, изискана любов
на грейналото слънце над вратата,
напук и на Съдба и на Живот,
напук на Господа и Сатаната.
Заспивай, аз ще пазя тишина,
защото просто нищо друго нямам.
След лудата е тихата жена.
И пак съм аз.
И нея ти я давам.

 

“Аз вярвам в чудеса” – Николина Милева


Простете ми, аз вярвам в чудеса.
Самата аз се случвам като чудо.
Аз вярвам точно в малките неща.
В гъсеницата с дух на пеперуда.
Простете ми, измислих си небе.
Не, не е синьо, малко и прозрачно.
Измислих си и вечност на дете,
където да се губя многократно.
Там всеки път се случвам по – добра
и точно ти си моята принуда,
причината за простите неща,
за хаоса сътворен от пеперуда,
за всеки камък – малка канара,
обърнал и най – тежката каруца,
замахът на тъй леките крила,
причината за всичко да се случи.
Простете ми, аз вярвам в чудеса
и в тихата обичаща вселена.
Небето се пробужда в небеса,
а аз съм в теб реална и простена.