Етикет: обич

“Една жена ще дойде…”-Петър Анастасов

Една жена ще дойде.Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.
Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.
Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.
И твоите посоки многобройни
свободно ще събира в една.
Ще бъде с теб във дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.
И другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат:,, Откъде
може да намериш ти такава?”
Ще казваш:,, Тя самичка си дойде…”

източник:facebook

“Понякога имам нужда…”-m_space

Понякога имам нужда да те прегърна,
без думи, просто така.
И да не знам, кога ще си тръгна,
ти също да не питаш кога.
И така да стоим, да е много безсънно,
да затворим очи, да спасим този миг.
Понякога е всичко – да те прегърна
и да чувам в сърцето си: “Остани!”

източник:интернет

“Такава ме обичай”-Вера Илиева

Обичай ме такава-дива,
обичай ме такава-листопадна,
есенна и мъничко тръпчива,
от залеза любов ще си открадна.

Със звезден прах косите ще поръся,
луната като брошка ще закича,
от слънцето ще взема светлината,
да грейна цяла,за да ме обичаш.

Такава зряла,като сочна круша,
лепнеща от сладка медовина,
в ръцете ти да мога да се сгуша,
по тебе да се стичам,да те имам.

Такава ме обичай-сладко есенна,
като красива тъжна песен,
такава ме обичай-нежно залезна,
като дар от закъсняла есен.

от стихосбирката “С душа на птица”

източник:личния профил на авторката във facebook

“Понякога,когато те очаквам…”-Caribiana

Понякога, когато те очаквам,
изпитвам страх, че съм ти се въобразила
в едно отминало отдавна лято
и после в някаква изгубила ме зима,
а теб те няма, няма те изобщо,
изобщо никога, изобщо никак,
и знаеш ли, това е много лошо.
Тогава цялата те викам и те викам…
без глас, без ни едничка дума,
но викам с вени, с пулс
с очи
със…всичко
и цялата изтръпвам –
да ме чуеш
да чуеш
как
безмълвно те обичам
от другата страна на разстоянието
което се протяга помежду ни
едно такова
страшно, празно, нямо,
а пълно цялото с различни думи.
И после си припомням че те има –
щом мен ме има, теб те има също.
В противен случай нищо няма смисъл-
ни ябълките, ни луната, нито къщите,
нито дори шедьоврите на Ренесанса
ни цялата космическа програма,
нито идеята за Истинското Щастие.
Разбираш ли, изобщо смисъл няма
да съществувам само аз,
така, безтебна,
и безадресна, и напълно ничия,
случайна и напълно непотребна,
препълнена с излишност от обичане,
сама във цялата вселена, и ранима,
направена от сънища и стихове.
Та…исках да си кажа, че те има.
Да те повярвам целия.
И да утихна.

 

източник:facebook