на съпруга ми
Не можеш като мене
друга да обичаш.
На Евредика съм посестрима
и самодива в мен родопска
обяздва свободата нощем.
Дори да ме облича звезден вятър
и песента Орфеева
в кръвта ми да танцува,
зора във мене ще се сипва
влюбена,
и аз – река пенлива,
за тебе бродове ще мина…
А ти към мене все ще тичаш
и моѝта дързост ще те пали.
Изстрадана, след толкова раздели,
звъня отново
влюбена и истинска!
източник: изпратено ми лично от авторката
Бели кокичета крият чела,
детски сълзици, къс светлина,
бели кокичета шепнат в душата ми,
пролетно грее слънце в сърцето ми.
Толкова нежност
и красота
създал си на тази земя,
Господи?
По-светли и чисти ,
моите приятели,
огласят деня ми –
рапсодия нежна.
източник: изпратено ми лично от авторката
Какво ли не си сторила за мен,
загрижена за мене всеки ден!
Как радостта от болка си делила,
кога си спала и не спала,
стоя и като слънчева дъга,
за да съм това, което съм сега!
А аз, какво ли можех да ти дам-
едно смирение и детския си срам,
че не съм те слушала докраѝ
и пропуснах нещичко маѝ,
това което щях да имам до безкраѝ,
в моя маѝчин и човешки раѝ…
Мило ми е , че за мене толкова се ваѝка
и станах като теб щастлива маѝка.
Но ето, днес, и миг без теб не мога,
усещам и вътрешната си тревога!
С теб съм и добра ,и силна,
с обич и желания обилна.
Ставам силна с твоѝта сила само!
За това със плач съм благодарна,
мила моя мамо!
източник: изпратено ми лично от авторката
В безпътието нямам път,
аз винаги го виждам ясно,
рисковано, но безопасно,
останалото – Божи кът,
отдето идва светлината,
посочва ми посока свята,
в която да вървя напред,
през бариери – ред по ред.
В характера си имам сила,
сама на себе си съм мила,
със мисията си вървя
над хаос, завист и злина
и в лоното на добротата,
намирам смисъл на Земята.
5 август 2018г., София
източник:изпратено ми по пощата лично от авторката
Личен коментар:
Точно,когато човек изгуби посока винаги се появява някой знак,който да го упъти.В моя случай е едно стихотворение изпратено ми на пощата в точния момент с думи,които за мен имат много дълбок смисъл.Благодаря сърдечно на авторката,че беше моето упътване в мъглата.Случайности няма.Просто се оглеждайте по-внимателно за това,което вселената иска да ви каже.И ценете това,което ви дава.Не забравяйте да благодарите за това,което имате и за това,което нямате.
Лавандулово ми е, лилаво
знам, че имам право
и нощта е с аромат на малките
цветчета
в пламъка една частица не заета
разпилява нейното ухание
лавандулово стръкче
под небесно сияние
искам да ги уловя
в чаша да го съхраня
минал спомен
може и да съживя
сред стените на стъклото
да го спра.
Лавандулово ми е, лилаво
и в цвета потапям се направо
щом погледна го
ще знам, че с пламъка ще диша
искам пак със думи
аз да го опиша.
Подари ми лавандулов аромат
и знай, ще го пазя в стъклените
му стени безкрай.
източник:изпратено ми по пощата лично от авторката
Лунни завеси
спуска луната
тихо показа се
във тъмнината
ефирно обвита
в лилава коприна
в лятната нощ
е неуловима
вятърът леко подхваща
плата й
знае , че ще докосне
света й
Лунни завеси
спуска луната
и си остава така
непозната..
източник:изпратено ми по пощата лично от авторката
