Публикации свързани с думата от пощата

Къде те срещнах? Някъде по път.
В романтиката на Париж ли беше?
Но там е точно за любовен сън,
който и денно време ме отнесе.
А В София по- късно изтрезнях.
Реалността е честичко ранима.
Аз си останах пак, каквато бях,
илюзията друго име има.
Наскоро пак ме срещна по света.
Здрависахме се и това и всичко.
Не връщам отлетялата мечта
и не обичам с обич на момиче.
Каквото си пропуснал, е било.
Поема ли по новата посока
и бъдещето е добре дошло,
не се хаби. Отминал ти е срока.

18 ноември 2020г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Приседнах на ръба на лятото,
че и за кратичко се размечтах:
как би било добре да бъдем ято
от птици и задружни като тях.

Посоката си знаят и водача,
и смелост имат за един живот,
денят обичат и приемат здрача,
едничка нямат птица- идиот.

А ние, съвършените човеци,
на йота даже се не мерим с тях.
Пък станах, повъздъхнах и си рекох:
” За сетната задача закъснях…”.

10 септември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Прегръщай ме от обич да умра!-
откъснат плод, отпито вино.
Жадувана стократно, желана всеки миг,
при тебе се завръщам
със изгреви от юг.
Ще се налее бяло грозде
и вино в бъчвите ще закипи,
на кея ще разказват пак вълните
за острови от бисер и звезди.
Но тебе няма да те има…

Ще се превива крушата сърдита
и с вятъра за мен и теб ще зашепти,
за лятото отминало със птици…
И капчица по бузата сълзи.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

на моя внук Джулиан

Слънцето рисува твоите черти
и усмивката ти – извор чист звъни.
Заговориш ли със нежен глас,
птиците се спират тук , при нас.
Засиява твоето лице,
във щастие струи
и сърцето ми в младежки ритъм
пее и тупти.
Благодаря ти , Господи!!
Велик си ти!
За този дар – благословен,
с който ни дари.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Дано и днес небесната звезда,
която преди Рождество изгряла
да ни напътства с блага светлина
и да ни води към добро и вяра.
Дано сме пак спасени от Христа
и грешките ни да са най-човешки,
далеч от драми, от жестокостта,
щом християни сме, не сме невежи.
Дано със вяра да вървим напред
в осмислената сила на живота
и ни един побъркан людоед
да не подпалва хора и народи.
Смирени да постигнем онова,
което със оръжие не можем.
И тази нощ с молитвени слова
душите си пред Господа да сложим!

24 декември 2019г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Тъгата ми е винаги моментна,
гневът и той и после – светлина,
посоката внезапно ми просветва,
определена с Божия ръка.
Светкавично проблясва мисълта ми-
практична в ежедневието пак,
а стиховете – те са си в кръвта ми,
кога да ги напиша – дават знак.
Животът ми, така организиран,
да не болея в свойта висина,
с усещане, че всичко ще отмине,
а аз оставам като планина.
Тежко на тези, дето покрай мене
опитали са се да правят зло.
Отдавна вече реят из Вселената,
аз пиша своя песен за добро!
Така е в ерата на Водолея,
възмездието скоро идва тук.
Живея просто, от душа си пея
и искам да изкарвам ясен звук!
Между приятелства и интереси,
между лъжи и хитрости творя,
обаче аз дете съм на прогреса,
дете на Бога и на любовта!

5 май 2019г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката