Публикации свързани с думата от пощата

В безпътието нямам път,
аз винаги го виждам ясно,
рисковано, но безопасно,
останалото – Божи кът,

отдето идва светлината,
посочва ми посока свята,
в която да вървя напред,
през бариери – ред по ред.

В характера си имам сила,
сама на себе си съм мила,
със мисията си вървя
над хаос, завист и злина

и в лоното на добротата,
намирам смисъл на Земята.

5 август 2018г., София

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Личен коментар:
Точно,когато човек изгуби посока винаги се появява някой знак,който да го упъти.В моя случай е едно стихотворение изпратено ми на пощата в точния момент с думи,които за мен имат много дълбок смисъл.Благодаря сърдечно на авторката,че беше моето упътване в мъглата.Случайности няма.Просто се оглеждайте по-внимателно за това,което вселената иска да ви каже.И ценете това,което ви дава.Не забравяйте да благодарите за това,което имате и за това,което нямате.

Лавандулово ми е, лилаво
знам, че имам право
и нощта е с аромат на малките
цветчета
в пламъка една частица не заета
разпилява нейното ухание
лавандулово стръкче
под небесно сияние
искам да ги уловя
в чаша да го съхраня
минал спомен
може и да съживя
сред стените на стъклото
да го спра.
Лавандулово ми е, лилаво
и в цвета потапям се направо
щом погледна го
ще знам, че с пламъка ще диша
искам пак със думи
аз да го опиша.
Подари ми лавандулов аромат
и знай, ще го пазя в стъклените
му стени безкрай.

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Лунни завеси
спуска луната
тихо показа се
във тъмнината
ефирно обвита
в лилава коприна
в лятната нощ
е неуловима
вятърът леко подхваща
плата й
знае , че ще докосне
света й
Лунни завеси
спуска луната
и си остава така
непозната..

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

* * * За една специална жена, която носи силата на Сехмет,
и която е моя приятелка !
” Здравей, крилата Сехмет-Ра-Баст, водителка на боговете,
която превръзките „Анс“ със сила магическа даряват! ”
” Египетска книга на мъртвите “

Почти като насън
вървиш
пренасяш се
по пясъци златисти
ти правиш стъпки
бавни отривисти, боса си
чертаеш пак вълни
от пясъчни следи
достигаш
пак така далечни
строени пирамиди
величествени, вечни
обгърнати от тайнства
и загадки безконечни
улавяш слънчевите ласки
за теб изпратени в златистите
си краски
насън и стъпките повтаряш
ехо, поглед, и времето отново
разпознаваш
навярно си била Сехмет
в живот отминал
във силата на ветровете
още не изстинал
със силата магична
си била дарена
и носиш я отново тази сила
претворена
и вътрешната мощ в тебе
съхранена
отново взела пламъка от огъня
на твоята стихия
водителка на боговете
ти оставаш с твоята магия
и залези за теб не съществуват
боговете
ги изтриват, без да се преструват
заравят ги във пясъците златни
и в светлините покрай тебе необятни.
почти като насън
вървиш
пренасяш се
по пясъци златисти
Сехмет оставаш ти
и вярна на магичните страни.

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Не само Бог твори Вселени.
До него други същества
със дарбите благословени,
те са му дясната ръка.

Не само в нашата планета
изпратил е той своя син,
за нас – Исус, за други свети
навярно друг. И до Амин.

Та ние сме пределно малки
да знаем всичко, но над нас
помагат ни, че трета раса
да има да порасне с шанс.

Отвъдното кореспондира
чрез медиуми и дотук,
душата просто не умира,
минава от един във друг.

7 ноември 2017г., София

източник:изпратено лично от авторката

Кой си ти, на моя път застанал
по повеля на божествена съдба?
Делника ми и съня омаял,
дори обикновен като трева.

Моите очи така те виждат,
идващи от други светове,
и, когато всичко се разбира,
пак не могат да отхвърлят, не.

Може би така променят всичко,
вдигайки нагоре любовта,
не оставят да пропадне ничком
даже мъж, опрял се до калта.

29 септември 2017г., София

източник:изпратено лично от авторката