Публикации свързани с думата от пощата

Тъгата ми е винаги моментна,
гневът и той и после – светлина,
посоката внезапно ми просветва,
определена с Божия ръка.
Светкавично проблясва мисълта ми-
практична в ежедневието пак,
а стиховете – те са си в кръвта ми,
кога да ги напиша – дават знак.
Животът ми, така организиран,
да не болея в свойта висина,
с усещане, че всичко ще отмине,
а аз оставам като планина.
Тежко на тези, дето покрай мене
опитали са се да правят зло.
Отдавна вече реят из Вселената,
аз пиша своя песен за добро!
Така е в ерата на Водолея,
възмездието скоро идва тук.
Живея просто, от душа си пея
и искам да изкарвам ясен звук!
Между приятелства и интереси,
между лъжи и хитрости творя,
обаче аз дете съм на прогреса,
дете на Бога и на любовта!

5 май 2019г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

на съпруга ми

Не можеш като мене
друга да обичаш.
На Евредика съм посестрима
и самодива в мен родопска
обяздва свободата нощем.
Дори да ме облича звезден вятър
и песента Орфеева
в кръвта ми да танцува,
зора във мене ще се сипва
влюбена,
и аз – река пенлива,
за тебе бродове ще мина…

А ти към мене все ще тичаш
и моѝта дързост ще те пали.
Изстрадана, след толкова раздели,
звъня отново
влюбена и истинска!

източник: изпратено ми лично от авторката

Бели кокичета крият чела,
детски сълзици, къс светлина,
бели кокичета шепнат в душата ми,
пролетно грее слънце в сърцето ми.
Толкова нежност
и красота
създал си на тази земя,
Господи?

По-светли и чисти ,
моите приятели,
огласят деня ми –
рапсодия нежна.

източник: изпратено ми лично от авторката

Какво ли не си сторила за мен,
загрижена за мене всеки ден!
Как радостта от болка си делила,
кога си спала и не спала,
стоя и като слънчева дъга,
за да съм това, което съм сега!
А аз, какво ли можех да ти дам-
едно смирение и детския си срам,
че не съм те слушала докраѝ
и пропуснах нещичко маѝ,
това което щях да имам до безкраѝ,
в моя маѝчин и човешки раѝ…
Мило ми е , че за мене толкова се ваѝка
и станах като теб щастлива маѝка.
Но ето, днес, и миг без теб не мога,
усещам и вътрешната си тревога!
С теб съм и добра ,и силна,
с обич и желания обилна.
Ставам силна с твоѝта сила само!
За това със плач съм благодарна,
мила моя мамо!

източник: изпратено ми лично от авторката

В безпътието нямам път,
аз винаги го виждам ясно,
рисковано, но безопасно,
останалото – Божи кът,

отдето идва светлината,
посочва ми посока свята,
в която да вървя напред,
през бариери – ред по ред.

В характера си имам сила,
сама на себе си съм мила,
със мисията си вървя
над хаос, завист и злина

и в лоното на добротата,
намирам смисъл на Земята.

5 август 2018г., София

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката

Личен коментар:
Точно,когато човек изгуби посока винаги се появява някой знак,който да го упъти.В моя случай е едно стихотворение изпратено ми на пощата в точния момент с думи,които за мен имат много дълбок смисъл.Благодаря сърдечно на авторката,че беше моето упътване в мъглата.Случайности няма.Просто се оглеждайте по-внимателно за това,което вселената иска да ви каже.И ценете това,което ви дава.Не забравяйте да благодарите за това,което имате и за това,което нямате.

Лавандулово ми е, лилаво
знам, че имам право
и нощта е с аромат на малките
цветчета
в пламъка една частица не заета
разпилява нейното ухание
лавандулово стръкче
под небесно сияние
искам да ги уловя
в чаша да го съхраня
минал спомен
може и да съживя
сред стените на стъклото
да го спра.
Лавандулово ми е, лилаво
и в цвета потапям се направо
щом погледна го
ще знам, че с пламъка ще диша
искам пак със думи
аз да го опиша.
Подари ми лавандулов аромат
и знай, ще го пазя в стъклените
му стени безкрай.

източник:изпратено ми по пощата лично от авторката