Публикации свързани с думата Ошо

“Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията…
Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът – той не може да бъде затворен…
Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той внася смут.
Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си.
И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен.
Просветленият човек е най-големият странник на света; той сякаш не принадлежи никъде.”
~ Ошо ~

  Животът може да се живее единствено рисковано – няма друг начин да се живее.
Само чрез опасността животът постига зрялост, израства. Човек трябва да бъде авантюрист,винаги готов да рискува познатото заради непознатото. А веднъж щом е вкусил от насладите на свободата и безстрашието,той никога няма да съжалява, защото тогава ще знае какво означава да живееш по най-добрия начин.
  Тогава човек разбира какво означава да се гори свещта на живота едновременно и от двата края.А дори и един миг от тази интензивност е по-удовлетворителен, отколкото цяла една вечност на посредствено съществуване.

И КОГАТО НОВОТО ПОЧУКА НА ВРАТАТА ТИ… ОТВОРИ Я!

  Ние продължаваме да пропускаме много неща в живота, защото ни липсва смелост.
Всъщност за да постигнем, никакво усилие не е необходимо – само смелост – и нещата започват да идват при теб,наместо ти да ходиш при тях… поне във вътрешния свят е така.

  Ако не харесваш нещо, каквото и да е то, да продължаваш да го правиш или да оставаш в тази ситуация дори един единствен момент е самоубийство. Затова, какъвто и да е рискът, махни се от там.Защото въпросът не е само да се махнеш от там – това ще освободи енергията ти и ще бъдеш способен да я насочиш на друго място. Когато затвориш една врата, друга се отваря.Но ако не затвориш тази врата, другата няма да се отвори – защото си блокирал енергията, която трябва да я отвори.

ОШО

Целият будистки подход принадлежи на възприемащия модел. Ето защо виждаш Буда да седи под дърво. Всичките му изображения го показват как седи, седи и не прави нищо. Той просто си седи там, нищо не прави.

Исус няма такива изображения. Той продължава да следва действения модел. Ето къде християнството е пропуснало най-дълбоката възможност – християнството е станало активно.

Християнският мисионер непрестанно служи на бедните, ходи в болницата, върши едно или друго нещо и всичките му усилия са насочени към това да свърши нещо добро. Да, много добре – но той си остава в действения модел, а Бог може да бъде познат само във възприемащия модел. Тъй че християнският мисионер може да е добър човек, много добър човек, но няма да бъде светец в източния смисъл.

Ако сега дойде Буда, никой няма да му окаже уважение, защото той няма да основе училище или болница. Той пак ще си седи под дървото бодхи, просто ще си седи в тишина. Не че нищо няма да се извършва чрез него – чрез неговото същество ще се създават огромни вибрации, но те ще са много фини.

Седейки си под своето дърво бодхи, той трансформира целия свят, но за да видиш тези вибрации, ще трябва да се настроиш, ще трябва да израснеш. Да разпознаеш един Буда означава да си вече по пътя. Да разпознаеш една майка Тереза е много лесно, няма нищо особено в това. Всеки може да види, че тя върши едно добро дело. Да вършиш добро дело е едно нещо, а да си добър е нещо съвършено различно. Не казвам, че не трябва да се вършат добри дела.

Казвам: нека добрите дела дойдат от това, че си добър.

Ошо

източник:интернет