Няма да плачем.
Това е друга история.
Трябва да бъдем щастливи.
По небесните траектории
ще се движим почти като живи.
Почти като живи ще се събуждаме
и ще разбиваме дните с глави.
Няма да плачем. Ще мислим за нуждата,
която ще ни отрезви.
Вечер, пияни от ром или стихове,
ще тананикаме „йо-хо-хо“,
но тишината ще ни надвиква
с третото си ухо.
Ще се желаем и ще се отхвърляме-
калейдоскопи с черни стъкла.
Лунната светлина ще опърли
скапаните ни тела и крила.
Хвърлих надежда. Намери ли я?
Остави, себе си питам.
Няма да плачем. Това е друга истерия.
Това е живот-заместител.
източник:jenatadnes..com
