Моногамия –
да обичаш достатъчно себе си,
за да не си изневеряваш с други хора.
източник: страницата на авторката във facebook
Публикации свързани с думата Любими стихове
“Моля ви, не закъснявайте!”- Ariadna
Моля ви, не закъснявайте!
За разговор, за среща, за любов!
Понякога минутите са важни
и костват цял един живот.
Не закъснявайте за думи нужни.
Когато нечие мълчание боли,
най- близките си стават чужди,
и никога несрещнати дори.
Не закъснявайте за допира на длани.
Или за поглед. За прегръдка даже.
Душата има свои тайни,
които няма как да ви разкаже.
Не закъснявайте за обич, ако в мрака
единствена стои като светило.
Дори да е готова да ви чака,
сърцето има свое си мерило.
Не закъснявайте, дори минута,
че всяка следваща секунда ще боде.
Животът винаги ще чака.
Но някой ден… и той ще спре.
източник: страницата на авторката във facebook
“Оказа се ужасно сложна…”- Ariadna
Оказа се ужасно сложна
науката на моето сърце.
Уж смесвах само бяло с черно,
а все преливаше от цветове.
Понякога примесвах скришно
химични елементи, непознати
и бълваше от колбата ми, пищно,
ефекта на разбитите миражи.
След всеки изпит знаех всичко,
и всеки следващ бях невежа.
Дори еднаквите си грешки,
повтарях упорито със надежда.
Оказа се ужасно сложно
да давам обич правилна, безгрешна.
Оказа се, е невъзможно,
така да ме обичат…честно.
Научих си урока, този път.
И няма да обичам, обещавам.
А утре,щом изпита ме светът
ще се опитам пак да го забравя.
източник: страницата на авторката във facebook
“Прелестни наивници”- Винченцо Капа
Има една непозната,
с която, поне веднъж
месечно, господин на средна възраст
се засича в градската библиотека.
Той е скромен,
минал 30 години, хубав, но не красив,
леко оплешивял,
без голям житейски опит,
но с богато въображение,
което го тласка към много заблуди.
Тя е с десетилетие
по-млада,
красива, непринудена,
доста по-добре облечена от него,
дългокоса.
И двамата се разминават
из града,
понякога се поглеждат,
но така, както хората,
които не искат да се познават,
още от пръв поглед.
И двамата живеят сами,
обичат да гледат навън когато вали,
но няма нищо друго,
което е общо в интересите им.
Веднъж се сблъскват на
улицата, той я поглежда,
тя се извинява набързо
и заминава.
Той не знае, че тя често пита,
коя книга е взел
последно от библиотеката,
и винаги я прочита след него.
Тя не знае, че той й
пише стихове, които крие в една тетрадка,
в дъното на чекмеджето си,
макар, че няма кой да я потърси.
Ако съдбата ги заобича,
в един момент ще им покаже,
макар и двамата да са доста интелигентни,
какви големи глупаци са, и колко прелестни наивници.
източник: magnifisonz.com
“Преобразуване”- Селвер
Нещо ми каза април и си тръгна.
Нещо прошепна и стана на прах.
Беше ли думата обич безсмъртна?
Колко пътеки се вливат във думата страх.
Май наводни и души, и куплети.
Всичко е вече с обърнат хастар.
Ние сме същите – лодки в морето,
носещи своя невидим товар.
Ето че юни дойде като песен,
макове светят като благослов.
Aз ли? Със летните думи се смесвам.
Видоизменям тъгата в любов.
източник: профилът на авторката във facebook
“Чаршаф и Щипка за пране”- Валери Петров
– Ах, как боли! Недей ме стиска!
Защо тъй злобна си по нрав? –
към Щипката изписка
простреният Чаршаф.
Дочула неговата вопла,
смили се Щипката и – хоп-ла! –
по своя стар адет,
от вятъра подет,
Чаршафът литна от въже и прът…
Сега ще трябва пак да го перат!
Четецо, тъй е: съвестта ни щипе,
но всеки, който има малко пипе,
разбира, че макар да ни боли,
тя прави го, нали,
за да не литнем – фъррр! – във ветрен час
към локвата, очакваща сал нас!
източник: facebook
