Причина мъничка,
а колко следствия
се скъсаха от нея
и се ширнаха.
Как всяко си закрачи
по пътечката,
намери си човека
и го жилна.
Сега претърсвам
люспите на думите
за гладните остатъци
от смисъл.
Уж някой някъде
изгаря руни,
а пламват пръстите,
с които съм ги писала.
Надявам се
нещастната наука
да подкопае
своите устои.
Представяш ли си
да клонират чувства?
Както овцете.
Черните са мои.
източник: профилът на авторката във facebook
Имам седем тона умора по себе си.
И едно недоверие, на всичко отгоре.
Продължавам да пиша по звездните дневници,
а така да не ми се говори…
Да си хвана багажа и тръгна на някъде…
Май на никъде по – е за мене.
Стига вече търпене и чакане.
Имам нужда от свое си време.
Тази седемтонна умора – нахалница
ми тежи по клепачите вечер.
И сама се почувствах на себе си странна.
А пък тя ми лежи във ръцете.
Ще ми писне на шапката, още малко остава.
И тогава ще хукна на някъде.
Като стана пак себе си, ще се върна навярно.
Ако има кой да ме чака.
източник: facebook*
Аз няма да умра като хората.
Аз просто ще престана
да те сънувам.
А това е немислимо…
Иначе ще изглеждам замислен.
И времето ще се нарича Големия Сън.
И изведнъж ще разбера всичко.
И ще въздъхна: Не можа ли
някоя по-прилична смърт
да ме избере.
Ти от кой край си?
ще започне тя.
Аз съм от края на света
ще завърша аз.
Но преди да се случи всичко,
ела още веднъж, мое вечно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те гледах
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кръгла като нашия лунен вятър,
ръждясала като ветропоказател
кутията, в която крия
пистолета на баща ми,
защото…
Аз няма да умра като хората.
източник: facebook*
Заспива циганин със своето момиче,
комините изчистил.
Той знае – не е негова, а ничия,
но му е в мислите.
И чака Дядо Коледа да пусне,
(ако го има) –
две-три светулки само – юлските –
през зимата.
Заспива циганин и ще сънува
как пролет листи
сълзи от есенните пълнолуния –
от Бог измислени.
Така ще е до следващото лято,
(ако го има).
И все ще я сънува, докогато…
А, всъщност – винаги.
източник: facebook*
Дано и днес небесната звезда,
която преди Рождество изгряла
да ни напътства с блага светлина
и да ни води към добро и вяра.
Дано сме пак спасени от Христа
и грешките ни да са най-човешки,
далеч от драми, от жестокостта,
щом християни сме, не сме невежи.
Дано със вяра да вървим напред
в осмислената сила на живота
и ни един побъркан людоед
да не подпалва хора и народи.
Смирени да постигнем онова,
което със оръжие не можем.
И тази нощ с молитвени слова
душите си пред Господа да сложим!
24 декември 2019г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката
Петъци черни.
Съботи спрели.
Нищо модерно –
сняг от неделя.
Времето няма
цел и посока.
Петък за двама
вече е стока.
Сняг от неделя.
Скъпо – от утре.
Как се споделяше
събота сутрин?
източник: facebook
