Нещо ми каза април и си тръгна.
Нещо прошепна и стана на прах.
Беше ли думата обич безсмъртна?
Колко пътеки се вливат във думата страх.
Май наводни и души, и куплети.
Всичко е вече с обърнат хастар.
Ние сме същите – лодки в морето,
носещи своя невидим товар.
Ето че юни дойде като песен,
макове светят като благослов.
Aз ли? Със летните думи се смесвам.
Видоизменям тъгата в любов.
източник: профилът на авторката във facebook
– Ах, как боли! Недей ме стиска!
Защо тъй злобна си по нрав? –
към Щипката изписка
простреният Чаршаф.
Дочула неговата вопла,
смили се Щипката и – хоп-ла! –
по своя стар адет,
от вятъра подет,
Чаршафът литна от въже и прът…
Сега ще трябва пак да го перат!
Четецо, тъй е: съвестта ни щипе,
но всеки, който има малко пипе,
разбира, че макар да ни боли,
тя прави го, нали,
за да не литнем – фъррр! – във ветрен час
към локвата, очакваща сал нас!
източник: facebook
Ела при мене, за да не скучая!
– на захарната Бучка рече Чая.
– Но ако влезна във твойта бездна,
страхувам се, че ще изчезна! –
му каза Бучката. Подир което
се цопна и стопи в кафето…
източник: facebook
Измислени чувства и сложни дилеми,
изчезнали сенки по прашния път,
неискрени думи, изгубено време,
а птиците някъде волно летят…
А някъде още усмихват се хора,
събуждат се в утрото с нова мечта,
душите им волно се реят в простора,
живеят със обич, без страх, суета…
Измислени чувства и болки ненужни,
изплували сенки от лепкав сумрак…
Сега са далечни и толкова чужди…
Изхвърлих ги вече..Забравих за тях…
Сега съм свободна, отново живея
и вечер във мрака рисувам звезди,
а утре със слънцето пак ще изгрея,
в небето, където се раждат мечти…
източник: профилът на авторката във facebook
Божурите разтварят дъхав цвят.
Светът ни се побира в малка ваза.
И този наш миниатюрен свят
не знае страх,
тревога и омраза.
Там винаги ще бъде месец май,
а сивото – космически далечно…
Eдна любов с начало и без край.
Накратко казано:
любов до вечност.
източник: личният профил на автора във facebook
Светът е малък колкото тъга –
не се побира истината в нея.
Копнее всяка лодка за брега.
Но колко лодки приютява кеят?
Животът е безумно справедлив
и всяко нещо винаги се връща –
за някой пясъкът е просто сив,
за друг
е много повече от къща.
из “Любов до синьо”
източник: личния профил на автора във facebook
