В нощта на ангелите пее
една китара някъде навън,
човек и птица простичко немее ,
под този толкова магичен звън.
И нямаш нужда повече от нищо,
животът е прекрасен за това,
че планината с обич те насища,
душата ти се пълни с песента.
Вълшебството е някъде край двама ни,
усеща се в ефира и кръжи,
минава ли полека по поляната,
където чувстваме го аз и ти?!
2017г., Симеоново
източник:изпратено лично от авторката
Изгаряй ме със шеметна любов,
от вечността да съм пленена.
И всеки идващ ден да бъде нов,
от изгрева безсмъртна песен.
От слънце да иззидам къща
и птица в скута ми да каца,
да ме поглъща грижа хорска
и болката им
с обич да разтварям…..
А вън родопска вечер да се спуща,
звездите да запалва с таен знак.
Южнякът да покълва всяко цвете
и медени кавали
да слизат във съня ми.
от стихосбирката “Усмихнати небеса “
източник:изпратено лично от авторката
Искам да ти кажа толкова неща,
а да започна , все не мога.
Прогонват мойта слабост женска,
думите на гордостта …
Едно дърво на склона недалеч,
стои само и все към мен
поглежда.
И става погледа ми остър меч,
и се забиват в мен
неказаните думи….
А есента дойде със свито
грозде
и не погалиха градината ми дъждове,
и обичта от мен е тъй далече,
и тишина нелепа,
разцепва
въздуха на две….
Няма лудост, няма!
И омраза дива няма!
Себе си не мога да открия
и звезда за новата ми обич
няма!
източник:изпратено лично от авторката
Лицето на слънцето днеска
е бяло.
И светлина във сърцето ми
днеска искри .
И се завръщам в приказки бели,
и светли са моите тъмни очи.
В сърцето на нощта
изгрява светлина
и думи нежни тя ми шепти.
И хубаво ми е-
дърветата израстват високи,
защото си имат
отдавна мечти….
Прелива в сърцето ми ябълков цвят
и слънце над мене кръжи.
Денят се събужда със песен родопска
и приказки вятъра
светли реди.
източник:изпратено лично от авторката
Не ми е нужно цялото небе.
Парченце искам само от простора,
в което може да се побере
светът ми цял и мъничко умора.
Не са ми нужни хиляди цветя.
Eдна-едничка детелина стига.
Надежда светла в четири листа,
усмихнато в зелено дето мига.
Не искам и безкраен морски бряг,
със всичките самотни вълноломи.
Eдна вълна да имам с щурия ù бяг,
препускаща с мечти в сърцето нови.
Не искам думи със безлична красота,
а ириси, които казват просто “здрасти”.
Най-малките, най-простички неща,
но истински, зареждащи и страстни.
източник:интернет
Една жена ще дойде.Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.
Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.
Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.
И твоите посоки многобройни
свободно ще събира в една.
Ще бъде с теб във дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.
И другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат:,, Откъде
може да намериш ти такава?”
Ще казваш:,, Тя самичка си дойде…”
източник:facebook
