Публикации свързани с думата Любими стихове

На зимата в разрошения мрак,
когато най не й се вижда краят,
със купчинка от вчерашния сняг
едно човече някой си изваял.

От репички му сложил две очи,
носле от морков, вирнато нагоре –
стои си и наперено мълчи,
и сякаш ей сега ще проговори.

На сутринта – какъв красив обрат:
развеселен от снежното човече,
усмихна се настръхналият свят
и зимните си кожи разсъблече.

Настана глъч и звън. И снежен прах
превърна всичко в приказна фъртуна.
Животът прихна три пъти от смях
и всеки смъртен обично целуна.

Страхотна зима! Чак до пролетта,
до първото напъпило кокиче
с човечето от сняг светът летя
и всъщност се научи да обича.

Той вече знае: в своя делник сив,
на страх и на съмнения обречен,
какво му трябва, за да е щастлив –
една усмивка. И едно човече…

източник: профилът на авторката във facebook

Видяхте ме най-сетне унижен,
предаден и разпънат, и напуснат…
И всички се отрекохте от мен,
припомняйки ми притчата с Исуса.
Вися сега на кръста и със жал
от него гледам вашта паплач мръсна.
И с устни питам: кой ме е предал,
не вярвайки, че утре ще възкръсна?
И с поглед питам: кой чрез мойта смърт
на Юда с ореола чер ще свети?
Трийсте зли сребърника с гняв лъщят
на всекиго един от вас в ръцете.
И всички, недочакали дори
и първите петли да се обадят,
сте ме посочили: „Върви и мри!“
…От вас разпънат, днес за вас пак страдам.
Измъчва ме ужасният въпрос:
зли, грешни, ваяни от мрака люде,
дали си заслужавате Христос,
след като спи у всичките ви Юда?
Простени да сте! Мога да заспя
спокоен над мътилката ви гъста.
На този свят е нужна и тълпа,
върху която да израсне кръста.

източник: chitanka.info
включено в книгата “Още съм жив”

На проф. И. Т.

Напразно се измъчваш, докторе —
не е за тебе мойта болест!
Не е! И ти да беше бог дори,
едва ли би я махнал. Орис.
Съдба поетова — проклятие:
с душица — счупена двуколка —
да мъкнеш тежкото разпятие,
сковано от човешка болка…
Да мъкнеш всички мъки, радости
на този свят, ведно събрани,
във тази своя бричка яростна
и здрава пак да си остане…
Какво да правиш: зор, скрибучкане
по урвите във пек, в стихия…
Дорде разпадне се каручката…
Докарах ти я, поправи я.
Ти бършеш свойте три диоптъра
и се усмихваш, вдигаш рамо:
„За болен свят — ня цяр, ни доктори.
За впряг такъв — пирони няма.“
Тогава — сбогом. И след случката
разделяме се с теб: „Със здраве!“
Аз — със лъжата за каручката,
ти — с твойта си, — че я поправяш.

източник: chitanka.info
включено в книгата “Още съм жив”

Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден –
не зная.
Завесите тежки не дърпам.
Затворих се вкъщи.
Така казват, че често минава.
Да бъдеш сам в своите мисли.
След като началото среща
края си свой.
След като всичко привърши
на думи, но не и на чувства.
Аз така още ден, два ще остана.
На тъмно във къщи.
Имам много да трия.
Не говоря за спомени –
те имат вечната сила.
Чувства смятам да трия,
понеже бъдеще с тебе
не виждат.
Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден-
не зная.
Удобен оказа се ъгълът,
диванът, подът…столът, леглото.
Удобен е ъгълът,
да издишаш своите чувства с издишки…
Но голям съм и зная,
че винаги идва нещо…
След нещо!

източник: facebook страница:Малкият поет в големия свят