Толкова излишен стрес,
проблемите стоят, като завеси.
Не пускат слънцето да бъде
в нас, да свети.
А колко лесно дърпат се
завеси…
източник: facebook страница:Малкият поет в големия свят
Толкова излишен стрес,
проблемите стоят, като завеси.
Не пускат слънцето да бъде
в нас, да свети.
А колко лесно дърпат се
завеси…
източник: facebook страница:Малкият поет в големия свят
Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.
Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,
твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени.
Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.
Значи е важно, причина си има
именно аз да ти бъда любима.
Както със теб сме смутени и смешни,
за да ме видиш, когато те срещна,
важното, тихото, страшното, нежното –
твоето нещо, това, неизбежното,
то ни е чакало, то е избрало
да сме си заедно, да сме си цяло.
източник: mdoneva.com
За идната година пожелах
да нямам нищо. И да имам всичко.
Да махна мигом целия си страх,
и да съм себе си. И да обичам…
Да бъде светло, като в нещо мое,
в което съм намерила покой.
С любов ще си измислям, че съм твоя.
Единствено с любов ще бъдеш мой…
А после ще е толкова естествено –
звезди, мечти, луна и тишина.
Животът ми се случва непосредствено,
във мигове на много доброта….
Ще има нежност, и ще бъде топло,
и пухкаво, и сладко, и желано.
Годината ще дойде с много обич.
И с точно толкоз обич ще остане…
И просто затова си пожелах:
да нямам нищо, и да имам всичко.
Щом себе си до болка преживях,
от днес нататък само съм обичане…
източник: facebook*
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
източник: helikon.bg
Когато паднеш отвисоко,
защото много натежаваш
от всички брони против болка,
от навиците да забравяш,
от опитите да летиш
над простосмъртните проблеми,
от отказа да се смириш,
от гордостта, че имаш време,
в илюзията, че си млад
или в претенция за мъдрост,
в заблудата, че си богат
с неща, които те обвързват –
когато срещнеш твърдостта
и искаш всичко да оставиш,
недей забравя, че пръстта
е твоят шанс – да се изправиш.
източник:личния профил на авторката във facebook