Етикет: раздяла

“Най-тихо е”-Ивелина Никова

 

Най-тихо е, когато ти мълчиш.
Тогава всичко друго избледнява.
Не си успял навярно да простиш
словата, със които те ранявам.

 

Мълча и аз, вината си приела.
Разбирам, че е лудост любовта.
Мечтите си със огън съм изплела,
платих за тях най-тежката цена.

 

Мълчим, а между нас е бездна,
в която падат трепети, сълзи…
И тръгваме си, без да се погледнем…
След нас заплакват две звезди…

 

из „ Копнеж по слънце“

източник:личния профил на авторката във facebook.com

“Подари ми тази тишина…”- Caribiana

88ad68f7fc1f2bb5873a2b2f8e603ed6222
Сбогувай се със мен. Защото аз
разбрах, че ми е време да си тръгна.
Сбогувай се наум. Мълчи на глас.
Не искам думите ти. С тях е трудно.
Не си ме спомняй. Никога. Недей.
Била съм някоя, която те обича.
А днес съм нищо. Нищичко. Въобще
и диря няма от това момиче.
Боли ли те? Не казвай, че боли.
И двамата разбираме, че лъжеш.
След всичко, по-добре да замълчим.
Да бъде тихо. Вместо тъжно.

 

източник:facebook

“Адажио”-Селвер

b7f3b96bee7916abb0491f0448b9d972444

От всички начини да се сбогувам,
избирам този със еленови гори.
Минутите не могат да ме чуят.
Но ти върви. Върви.

 

Разменям есенната си прозрачност
за няколко снежинки и едно море.
Заравям се във думи – да не плача.
Не идвай тук. Недей.

 

Това, че сме докосвали вълните,
не значи, че разбираме брега.
Хиляда жерава сега отлитат
от моята душа.

 

От всички начини да се сбогувам,
избирам този със зелените криле.
С глухарчетата, с вятърните кули.
С параклисите в мен.

 

източник:личния профил на авторката във facebook

“Ако си ме чакал”-Вася Борисова

5fcad87c177e5b69521f27078f25ab42555

Ако си ме чакал,
а не съм дошла,
значи пътя съм загубила,
но ще дойда някой ден сама.
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако си ме викал
с истински слова,
може да не съм те чула.
Но в съня ти ще се отзова.
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако някога те нараня
с дума дръзка, неразумна,
щедро болката ще заплатя
с болка…
Още не разлюбвай!
Но ако не дойда
в тежък час,
в който като хляб съм нужна,
в който само моят глас
може раните ти да превърже,
даже от далечен свят щастлив,
ако не дотичам –
разлюби ме!
Без проклятие, без вик…

 

Разлюби ме!…

 

Ако още ме обичаш!

 

“Простих за всичко”-Ивелина Никова

f7e5ed0856b97bc9215ee239be5329d9999

 

Отдавна ти простих. Простих за всичко:
очакването в сребърните нощи,
пропадането в дъното, до ниското,
мечтите, изпокълцани със ножа.

 

Простих за хладината на сърцето ти,
по ризата ти чуждото червило…
лъжите, самотата на кафето ми
и зная – не е слабост, а е сила.

 

Понякога ми липсва обичта ти,
цветята, също свещите на празник
и сякаш ляга мъка на гръдта ми,
а в мен е тихо и ужасно празно.

 

Тогава пускам диска с наш`та песен
и в стаята танцувам сам-самичка.
Прегръщам зими, пролети и есени –
сезоните, в които се обичахме.

 

Вина да търся вече няма смисъл,
но да забравя някак си не мога
и нека занапред да сме на чисто,
ала боли от думичката „ Сбогом”!

 

*изпратено лично от авторката