Тази жажда така ме изгаря,
нажежен е и въздухът вече…
С всяко вдишване теб си повтарям.
Всеки миг е на тебе наречен.
Във усмивката тебе си нося.
Във очите ми свещ си запалил…
А душата ми-лятна и боса,
си обменя със твойта сигнали.
Тази жажда е толкова стара…
В мен е сякаш отпреди да живея.
В този свят точно ти я разпали.
Или може би…идваш със нея…
картина и стихове: Розалия Лефеджийска
източник:личния профил на авторката във facebook
ТИ така ме усмихна…
виж-вървя през света
като малко момиче,
уловило мечта.
И наум си прегръщам
свойто мило момче,
дето в миг преобръща
таз земя във небе.
С теб светът е различен-
калдъръм чудеса.
Аз задъхана тичам
и те сричам с душа.
ТИ така ме изригна,
че съвсем не разбрах
как така си достигнал
до сърцето ми чак.
Как така го докосна,
че със теб затрептях
и във него те нося
и без капчица страх.
Ей така те дамгосах
тук,отлява страна,
хвърлих всички въпроси
и със теб полетях.
А Вселената ,сякаш,
сътворила това,
като верен приятел
ме държи за ръка.
И към някаква Вечност
ми отваря врата…
Няма утре и вчера.
Има само СЕГА.
ТИ така ме усмихна…
ТИ така ме изгря…..
Пролет моя, пъстрокоса,
тъй те чаках дълги дни…
И в сърцето ми ти слънце носиш…
…и душата ми със теб цъфти.
Пролет моя, пъстрокрила,
тъй събуждаш в мен страстта…
…и напиваш ме със сила
без криле да полетя.
Пролет моя, пъстроцветна-
земен рай…неземен стих.
В мен туптиш със онзи трепет,
сътворил ме от мечти.
Ако можеш да усетиш,
даже само и за миг,
как усмихваш ми сърцето
и пробуждаш в него стих,
може би ще проумееш
как за мен си светлина
и душичката ми пее
щом съзре от теб искра…
Може би ще я откриеш
тази истина една
как за мене си магия,
преобръщаща света…
Как за мене си пътека,
чакан изгрев и небе…
…И лети във теб сърцето
с омагьосани криле.
