Публикации свързани с думата самота

Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден –
не зная.
Завесите тежки не дърпам.
Затворих се вкъщи.
Така казват, че често минава.
Да бъдеш сам в своите мисли.
След като началото среща
края си свой.
След като всичко привърши
на думи, но не и на чувства.
Аз така още ден, два ще остана.
На тъмно във къщи.
Имам много да трия.
Не говоря за спомени –
те имат вечната сила.
Чувства смятам да трия,
понеже бъдеще с тебе
не виждат.
Нещо настъпва след нещо.
Дали ден след нощ
или нощ след ден-
не зная.
Удобен оказа се ъгълът,
диванът, подът…столът, леглото.
Удобен е ъгълът,
да издишаш своите чувства с издишки…
Но голям съм и зная,
че винаги идва нещо…
След нещо!

източник: facebook страница:Малкият поет в големия свят

Има такава улица –
с няколко бели къщи
и няколко стари дървета.
С празни гнезда между клоните…

Има такава музика –
с няколко ноти насъщни
и няколко звука по-светли.
С много печални тонове.

Има такава поезия –
с няколко стихотворения
и няколко мъдри куплета.
С много сол върху раните…

Има такава проза –
с няколко тъжни прозрения
и няколко страници цветни.
С празни от чакане длани…

Има такива делници –
с няколко часа бързане
и няколко срещи с приятели.
С думи, неказващи нищо.

Има такива празници –
с няколко чаши вино
и няколко стари песни.
Със свито сърце изпети.

Има такъв живот –
с няколко глътки щастие
и няколко глътки забрава.
С много години самота…

източник: literaturensviat.com

НЕ СЪМ СИ ТРЪГВАЛА! Но се завръщам.
Горчива – като корен от глухарче.
Ти – хем си, някак друг… И хем – си същия!
От болката е. Само тя нагарча.

Не съм си тръгвала! Приспивах нея.
Горчивата, самотна моя болка…
Умирах – а си мислех, че живея.
Погребах много дни… И нощи – колко!

Събирах разкопаните си залези.
Подреждах ги – до тебе. Във душата.
Между прегръдките ни – и омразата.
Между “обичам те” – и самотата.

Не съм си тръгвала. Но се завръщам!
Абсурдна – като есенно кокиче.
И… се отказах – да приспивам болката!
Научих се … да я обичам.

източник:страницата на авторката във facebook

Този свят е тотално побъркан!
Като в някакъв зъл маскарад
всеки крие под лъскава външност
наранена и болна душа.
Самотата е новата чума!
Егоизмът е новият Бог!
Виртуално живеем, чрез думи,
и градим си измислен живот!
Телефони заместват таланти!
Фейсбук чатене вместо кафе,
споделено със близки приятели
във кварталното кафене!
Секс на крак, връзки без отношения,
брак по сметка, приятелства в брой,
силиконово-ботоксна мания
кухи мускули и си герой!
И защото не съм като другите
си живея в различен, мой свят,
в който вяра и нежност изпълват ме
и обичана обич плодя!
И се моля дано отрезвеят
всичките упоени души,
да прогледнат и да заживеят
със стремежа да станат Добри!

източник: facebook*

Не ме докосвай – ще се разтопя.
Отдавна станах ледена кралица.
Живея тъй далеко от света…
Не искам никой пак да ме обича.
Сама съм и така ми е добре –
без драми, без сълзи и без раздели.
Над мен е само ледено небе,
а спомени са моята постеля.
Така минават дните ми във сън,
не се нуждая вече от копнежи…
Знам колко мрачен е светът навън,
от фалш и от игри натаралежен.
Не ми споделяй своите мечти.
Това е просто среща с непозната.
Една целувка ще ме разтопи…
Но кой ще залепи след теб душата ми?…

източник: личния профил на авторката във facebook

ПЪТЕКАТА – Е ВИНАГИ ЕДНА…
Онази, по която те намирам.
А любовта – прилича на вина.
Такава… От която се умира.

Пътеката – е винаги една!
Онази… По която си отивам.
От устните ми капе тишина…
И в твоето мълчание попива.

Не ме изпращай! Мога и сама
да прекося Пустинята на Дните.
Когато се прибираш у дома –
разбираш, че ме носиш във очите.

Разбираш, че полепвам по съня.
Разбираш, че без мен ще бъде празен –
и той, и утрото ти, и деня –
във който няма… откъде да вляза.

Разбираш, че без мене ще горчи –
и чашата кафе, и тишината…
А вечер – по ракията личи,
че е известен края на играта.

Пътеката е винаги една!
Една – единствена… Но двупосочна!

Любов, която всъщност – е вина…
И… самота.
Която е безсрочна!

източник: личната страница на авторката във facebook