Етикет: самота

“Можеш ли да ме усетиш…”-Селвер

Можеш ли да ме усетиш
в тихите неща?
Как да обясня на всеки,
че наум крещя –
насред хаоса вселенски,
насред дълги часове,
насред вредно и полезно,
насред този шумен век,
насред слънчеви куплети,
насред птици и звезди,
насред мнимите победи,
насред мними свободи.

 

източник:личния профил на авторката във facebook

“Танцът на сълзата”-Ивелина Никова

Когато някой си отива
без думичка да ти е казал,
в отчаяна сълза се скриваш,
а вътре в теб е адски празно.

 

Луната дращи – бяла котка,
звездите падат, падат с писък.
Нощта е нота, тъжна нота
и нищо вече няма смисъл.

 

Танцува днес сълза в окото
последен танц, последен зов…
Сърцето тъй боли жестоко,
боли от белези любов.

 

Когато някой си отива
без тихо „ Сбогом“ да е казал,
дори една сълза убива
и слънцето за миг залязва.

 

източник:личния профил на авторката във facebook.com

“Най-тихо е”-Ивелина Никова

 

Най-тихо е, когато ти мълчиш.
Тогава всичко друго избледнява.
Не си успял навярно да простиш
словата, със които те ранявам.

 

Мълча и аз, вината си приела.
Разбирам, че е лудост любовта.
Мечтите си със огън съм изплела,
платих за тях най-тежката цена.

 

Мълчим, а между нас е бездна,
в която падат трепети, сълзи…
И тръгваме си, без да се погледнем…
След нас заплакват две звезди…

 

из „ Копнеж по слънце“

източник:личния профил на авторката във facebook.com

“И после думите не светят”-Селвер Алиева

И после думите не светят
Дали да ти разкажа, че сега
умората е колкото крилете.
Умората е колкото снега.
А пътят е до края на сърцето.

 

Разбира се, че свършва любовта.
И после думите не светят.
Остават белези по тихите места.
Не помня за какво са ми ръцете.

 

Най-празно е, когато разбера,
че няма нищо след морето.
Разбира се, че всичко има край.
Безкраят е измислен от поети.

 

източник:личния фейсбук профил на авторката

“Простих за всичко”-Ивелина Никова

f7e5ed0856b97bc9215ee239be5329d9999

 

Отдавна ти простих. Простих за всичко:
очакването в сребърните нощи,
пропадането в дъното, до ниското,
мечтите, изпокълцани със ножа.

 

Простих за хладината на сърцето ти,
по ризата ти чуждото червило…
лъжите, самотата на кафето ми
и зная – не е слабост, а е сила.

 

Понякога ми липсва обичта ти,
цветята, също свещите на празник
и сякаш ляга мъка на гръдта ми,
а в мен е тихо и ужасно празно.

 

Тогава пускам диска с наш`та песен
и в стаята танцувам сам-самичка.
Прегръщам зими, пролети и есени –
сезоните, в които се обичахме.

 

Вина да търся вече няма смисъл,
но да забравя някак си не мога
и нека занапред да сме на чисто,
ала боли от думичката „ Сбогом”!

 

*изпратено лично от авторката

“Добър вечер…”- К.Колев

The_Door_by_Yasny_chanaaa

 

Добър вечер! Търся топлина.
Ще отвориш ли поне за миг вратата?
Вярно, късно е… Но знаеш – Самота.
Неканена пристига, стяга ти душата…

 

Добър вечер! Търся две ръце. –
В прегръдката им уморено да се сгуша.
И допирът им някъде далече да ме отведе,
далеч от болката, която ме измъчва…

 

Добър вечер! Търся две очи. –
В които има нежност и човечност!
Но моля те, за миг поне вратата отвори!
Приюти ме само тази вечер…

 

източник:facebook