Публикации свързани с думата сбогом

Сънувах стихотворение:

Някога ще идем
на езерото с патиците.
Ще ги храним и ще гледаме
кръговете във водата.
Също така
ще си построим къща
от естествени материали
в този изкуствен свят.
Ще имаме куче.
А може би две.
Ще дадем тъгата си
за осиновяване,
за да ни обсъждат съседите
“Защо я раждат,
щом ще я оставят?”
Ще отидем до края
на света
и ще се върнем с магнитчета.
Ще ми правиш закуска в “Тифани”.
Ще ти купя синя шапка,
с която да ми помахаш
за сбогом,
защото днес
нямам място за теб
в живота си.

източник: профилът на авторката във facebook

Уморих се да бъда разумна,
да дърпам юздите на огъня си,
за да не си помислиш,
че ще лумне пожар,

да спирам смеха си
точно на ръбчето
преди да решиш,
че съм опасно влюбена,

да укротявам ръцете си
точно преди най-нежното докосване,
за да не се уплашиш,
че са пристрастени,

да се усмихвам,
когато най-много ми се плаче,
за да не ти се стори,
че те упреквам,

да си тръгвам,
когато най-много искам да остана,
за да не се почувстваш
в плен…

Уморих се.

Някой ден с някого ще съм себе си.
Но сега дърпам юздите.
Спирам смеха си.
Укротявам ръцете си.
Усмихвам се.
И си тръгвам.

източник:facebook

Отдавна ти простих. Простих за всичко:
очакването в сребърните нощи,
пропадането в дъното, до ниското,
мечтите, изпокълцани със ножа.

Простих за хладината на сърцето ти,
по ризата ти чуждото червило…
лъжите, самотата на кафето ми
и зная – не е слабост, а е сила.

Понякога ми липсва обичта ти,
цветята, също свещите на празник
и сякаш ляга мъка на гръдта ми,
а в мен е тихо и ужасно празно.

Тогава пускам диска с наш`та песен
и в стаята танцувам сам-самичка.
Прегръщам зими, пролети и есени –
сезоните, в които се обичахме.

Вина да търся вече няма смисъл,
но да забравя някак си не мога
и нека занапред да сме на чисто,
ала боли от думичката „ Сбогом”!

*изпратено лично от авторката