Октомври преброява птиците,
отлитащи на юг.
Остават спомени по жиците,
светът е вече друг.
Денят прелива от безптичие
сега, сега, сега…
Градът, забравил своето величие,
притихва във тъга.
Приижда зимата неистово
към нас и към света.
Спасява ни, спасява ни единствено…
Коя ли? Любовта.
източник: профилът на авторката във facebook
на Танер
Не ме търси в това, което пиша.
Във думите не ме търси.
В мълчанията ми надничай
и в техните звезди.
Търси ме в есенния хаос
от чувства и от цветове.
В съвсем внезапна радост
от грейнал насред пътя ми невен.
Търси ме във безсънна ласка
на полунощния водовъртеж.
Във тихите ъгли на мрака
на сутрешния ми копнеж.
Намирай ме във мигове зелени,
в които с теб мълчим, мълчим…
И в хиляди изгубени вселени
в дълбокото на моите очи.
източник: профилът на авторката във facebook
Някои чувства са прелетни –
търсят си топли страни.
Някои хора със времето
стават ли все по-сами?
Бързи са оборотите,
не всичко ще разбереш.
Трябва да има в животите
остров, на който да спреш.
Всичките мои зелености,
всяка гранична черта
ще избледнеят със времето.
Няма вина есента.
Нямат вина лавандулите.
Няма виновни въобще.
Няма какво да се чудите –
просто животът тече.
източник: личният профил на авторката във facebook
После се превръщаме във прах.
“После” неминуемо приижда.
Някой се изгубва в своя страх.
Друг се радва, без да има нищо.
Страница от нашия роман –
вятър септемврийски я отнесе.
Всяка дума носи своя плам,
тишината има своя песен.
Тишината има послепис
и следа невидима оставя.
А след всеки, всеки паднал лист
нещо непременно продължава.
Ден след ден разбираме това.
Методът е проба-грешка-проба.
Всичко друго е въпрос на сетива
и въпрос на обич и необич.
източник:личният профил на авторката във facebook
Нещо ми каза април и си тръгна.
Нещо прошепна и стана на прах.
Беше ли думата обич безсмъртна?
Колко пътеки се вливат във думата страх.
Май наводни и души, и куплети.
Всичко е вече с обърнат хастар.
Ние сме същите – лодки в морето,
носещи своя невидим товар.
Ето че юни дойде като песен,
макове светят като благослов.
Aз ли? Със летните думи се смесвам.
Видоизменям тъгата в любов.
източник: профилът на авторката във facebook
По хребета на този стих
се стеле пролетна омая.
В огромността на нищото открих –
не е илюзия безкраят.
И без да се отбиват във съня,
прелитат вчерашните скърби.
Обърканите ноти на деня…
Последна болка или първа.
И всяко, всяко утро е врата
към нещо непознато.
Тъгуваме, че свършва пролетта,
забравили, че иде лято.
източник: личния профил на авторката във facebook
