Публикации свързани с думата стихове

Намери ме , любов,
толкова силно е твоето слънце,
че изгаря крилете понякога.
Сега съм дърво многолистно
и твоята нежност като изгрев
върховете ми светли огрява.
И пак тя, онази, омайната,
се свлича в нозете ми – корени
и света многолик благославя.
Ти си тази, дето гониш
от житните снопи плявата,
за да блесне зърното, плодното
в хляба тържествен молебен…
Колко нощи трябва
към теб да вървя,
за да стигна зората,
на водата говора да чуя
и шепота на птиците да разбера?
Аз съм тази, дето
сърцето ти с обич облича.
Плиснал ручей с невидима сила,
светлина и жребий в деня ти,
благослов, за живота разлистен!

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

ДЕКЕМВРИ – ПРИКАЗКА С НОВО НАЧАЛО
Декември – уют и светлина
в сърцето ми ласкаво,
ухае на канела и портокалов дъх.
Дърветата в огнището пращят,
запалените свещи усмихнато мълчат.
Тихо пиано.Блясък в очите.
Тръпна в шал – топъл, любим,
изплетен от ръцете на мама,
чорапи, дебели – от неѝната обич
скроени…
Декември – грижа и мисъл
за ближните хора,
за тези, които обичаме.
Неказана дума, пропуснат разговор,
мисли, които отрекох.
И тъга по детството- голяма-
онова, дето срича в бързеи луди,
взиране навътре
в душата ми млада….
Декември – нещо, което все не
достигам.
Декември – приказка с край
и със ново начало
в сърцето ми обич заплита,
обещание за щедрост,
и благодарност
към Твореца голяма.

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Дълбоко в мен присъства обичта,
природно с нея аз съм заредена
и не разбирам злобната душа,
но никога не падам победена.
Добър ми е човешкият подход,
ръка подавам винаги при нужда,
но ,срещна ли пореден идиот,
бунтарството си винаги пробуждам.
Това го схващат някои – обрат,
а други тихичко се примиряват,
различно е устроен този свят
и в него някои не се предават.
Не тръгвам със омразата напред,
не позволявам и да ме нападне,
да изиграе, да ми вземе ред,
нито в душата нещо да открадне.
Премерено си крача ден след ден
и обичта ми е житейска норма,
и нека да присъства вечно в мен,
дори да среща непонятно злобни:
набързичко да им показва път,
по който да си тръгнат те навреме
и аз да си остана в своя кът
от стихове и слънчеви поеми.

12 януари 2021г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

По душа съм малко амазонка
и победата ми е в кръвта,
с дядо Коледа ще правим гонка
кой ще стигне по-напред целта:
той ли със шейната и елени,
аз ли с моя буреносен дух,
но накрая ведри и засмени
злото ще го правим прах и пух.
Той е вестоносец на доброто,
аз го отвоювам всеки ден.
Различен ни е полът, облеклото,
но смелостта ми си е дар свещен!
И лети по снежната пъртина
поредната идея за любов,
да посрещнем Новата година
всеки с порив чист и порив нов.
Който Бог до мене го изпрати,
значи го е пратил за морал,
по е ценен от пари и злато,
зареден със светъл идеал.

12 декември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

А аз не исках да се влюбвам в друг.
От младостта далечна те харесах,
ти бе момче – мечта и спря се тук
до моите коси, ръце и нежност.
Животът после как ни завъртя,
отиде си, обиден без причина
и много дълго време любовта
не ме омая, покрай мен не мина.
Обърка се във другите жени,
не отличи красивото начало,
потъна в неизвестни дълбини
и не отсея черното от бяло.
Не искам да разказвам: тежък край
споходи те като нещастен битник,
но ти така живя в един безкрай
с идея за богатствата на скитник.
И нищо не успя да съхраниш,
изплъзна ти се и живот, и време,
душа си нямаш, за да си простиш
и нея Дяволът дойде да вземе.

10 декември 2020г., София

източник: изпратено ми по пощата лично от авторката

Къде те срещнах? Някъде по път.
В романтиката на Париж ли беше?
Но там е точно за любовен сън,
който и денно време ме отнесе.
А В София по- късно изтрезнях.
Реалността е честичко ранима.
Аз си останах пак, каквато бях,
илюзията друго име има.
Наскоро пак ме срещна по света.
Здрависахме се и това и всичко.
Не връщам отлетялата мечта
и не обичам с обич на момиче.
Каквото си пропуснал, е било.
Поема ли по новата посока
и бъдещето е добре дошло,
не се хаби. Отминал ти е срока.

18 ноември 2020г., София
източник: изпратено ми по пощата лично от авторката