Откраднах нощта –
не можах да взема
кадифето на кожата ти,
забравих мекотата й,
изгубих светлината й;
само няколко светулки
полепнаха по косите ми –
прах от звезди
в краката ми…
източник:личния профил на авторката във facebook
Публикации свързани с думата стихове
“Той е…” – Mila Sum
Камък на равния път,
ягодка, скрита в тревата,
бледа дъга изведнъж,
плиснала се по небесата.
Млечната пяна в река,
тръни по пръстите смели,
глупав смях в тишина,
погледи онемели.
Бързо премина през мен,
полъх разпери ми шала,
имах на птица криле,
а в очите ни – ято….
Той е юнският дъжд,
тиха пътека в гората,
капка на устните му съм,
толкова, толкова жадна…
източник:личния профил на авторката във facebook
“Любовта ми тъгува…” – Allegrialis
Любовта ми тъгува
и сърцето самотно,
стаено очаква
един поглед,
един миг,
една секунда
от твоя живот –
отнесен
от дълго пътуване.
Планини.
Реки.
Морета и океани.
Градове и мегаполиси
отнемат те
от любовта ми.
И се връщаш
като всеки път,
но различен,
обещаващо
верен.
А любовта ми
отново тъгува
и като от разказ на Маркес
гледа през теб
скрила
самотно сърцето.
Allegrialis
2013, ІV
източник:личния профила на авторката във facebook
“Очите на дълбоката вода…” – Селвер Алиева
Очите на дълбоката вода
отричат, че брегът е златен.
Невидими наточени длета
гравират същината.
Случаен ли е този юг
в животите многообразни?
Пристъпваме един към друг,
но как да се опазим?
източник:личния профил на авторката във facebook
“Стриптийз” – Таня Симеонова – ambarr
И стоя пак забравена в ъгъла ,
разсъблечена почти неприлично,
поругана и грозно излъгана
и използвана твърде себично…
Стриптийз бавно с душата си правих,
всяко чувство на показ извадих,
всяка мисъл на листа показах,
във всяка строфа сърцето си дадох.
Позволих ви да видите всичко,
а сега съм така уязвима…
полугола почти неприлично…
свита в ъгъла… не чакаща нищо…
източник:личния профил на авторката във facebook
“Той е толкова сам…” – Регина Грош
Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти –
да не би да събуди и другата дума “самотен”.
Обитава прозорец в отсрещната къща до късно
и говори с китарата-бас на езика й нотен.
И, провесил коси, по слухарски налучква римейка
на живота си, който е труден за хващане в ритъм.
А е само един обичаен шофьор на линейка
и по малкото радио често животът го вика.
Аз го гледам и виждам как моята дума “самотна”
ме е свила в пашкул насред къща, препълнена с хора.
Аз съм повече даже от него сама и сиротна
и китара си нямам, с която така да говоря.
Ние с него сме двете предсърдия на самотата.
Две нелеки съдби на кантара висят доживотно.
И е ясно защо се държи равновесно везната –
несамотен, но сам е като несама, но самотна.
източник: личния профил на авторката във facebook
