Публикации свързани с думата стихотворение

ЧЕСТО МЕ ПИТАТ – КАК СЕ РАЗКАЗВА ДУША…
И – има ли думи, в които тъга се облича?
О! – казвам – Не зная… Страхувам се – да не сгреша!
Душа не разказвам. Аз, само… до кръв я събличам.

Красива е! Аз… затова я събличам без свян!
Разкъсвам ѝ роклята черна, грима ѝ изтривам…
Раздавам я щедро! – на Принц, и на Просяк пиян.
Прибирам си раните, после. И си отивам.

Прибирам си всичките рани! Да има какво
да топля, когато замръквам без хляб и постеля…
Римувам Живота – по-крехък от фино стъкло.
И знам… Ще се счупи, във някоя Тъжна Неделя.

Често ме питат – къде се намира Брега,
на Който се крия, когато във рими се стичам…
О! – казвам – до Него се стига по много тъга.
И по сърце, дето даже след края обича.

Недейте го търси, Брега… Той е само за мен.
Отдъхвам си Там – от омрази, и глупост човешка…
До Него ще стигнете всички, но – само без тлен.
И… равни ще бъдем, тогава.
Царица – до пешка.

източник:личния профил на авторката във facebook

Най-хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.

източник:facebook

Този залез
не е като другите.
И цветовете му
са според сезона.
Само
докато чаках на топлия камък
топчестото слънце да падне зад планината
ми се стори,
че търся мига,
в който
трите хълма ще се избистрят от маранята,
ще помръднат
и това ще е точно твоето движение в мен.
Но не се случи нищо особено.
Над ръба остана едно оранжево облаче,
стана усойно,
лилави бяха само магарешките тръни
и моето очакване.
А планината заприлича на далечно море,
което даже не е истинско.

Даниела Младенова, “Искам си залеза!”
източник:личния профил на авторката във facebook

Има толкова много мисли,
които тичат една през друга.
Има мигове, които никога
няма да бъдат забравени.
Има сънища, които ми напомнят
безмилостно за това,
което няма да имам вече.
И пак се промъквам в спомените.
Когато вън вали. И когато липсваш.
И когато нощите ми стават само твои.
И когато спя. И когато дишам.
И когато се изгубвам зад завоя.
За да те повикам.
И когато протягам ръка,
но всъщност знам,
че никога отново няма да я хванеш…

източник:facebook

Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира –
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.

Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов…Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.

Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ…Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.

Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече…И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама…Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай любов!

източник:личния сайт на автора

Доволен съм с малко и с малко богат,
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
със чашка и с песен — за първи ли път? —
ги пращам, по дявола нека вървят!

Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е живота, а ти си войник!
Безгрижният нрав е богатство за мен:
пред никой не скланям глава унизен.

Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с другари — лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?

Съдбата ми — кранта, се спъва навред.
Към зло, към добро ли, да кара напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.

източник:chitanka.info
превод от английски:Владимир Свинтила