Публикации свързани с думата тишина

Тишината лекува кървящите рани
и зарастват полека след толкова страх…
Има смисъл в това насаме да останеш
след поредица думи, тревоги и грях…
Тишината отваря пътека навътре –
да проникнеш под маската с цвят на тъга
и да видиш сърцето си в новото утро
как те моли за мир и го иска сега…
Тишината отнема жестокия ритъм,
укротява ламтежа по дребни неща,
а духът ти е лек – като птица полита
и те вдига високо над всичко това…

В тишината дочуваш как твоето име
Някой шепне с любов и подава ръка…

източник: личния профил на авторката във facebook

Прости! Обичам тишината….
Навярно тя над тайните ми бди.
Навярно тъй лекувам самотата
в ранените безпътни, сиви дни.

Прости ми, че сама съм и не мигвам,
когато в мене болките растат!
Вода съм аз в най тихите си мигове
и бели лилии по мен цъфтят.

Прости! Най-свята ми е тишината,
най-мъчна – премълчаната любов.
Прости! От лилии ми е душата
и вехне в длани на живот суров.

Прости! Обичам тишината….
Навярно тя ме омагьосва нежно.
Спаси ме! Да не губя светлината,
когато в мен стопява се надеждата.

Заспивай, аз ще пазя тишина.
Защото тишината е огнище.
Не искам и да знам коя жена
дойде и взе, остави… нищо.
Заспивай, аз съм вече по-добра.
След толкова пропукани Недели.
На пръсти тихо, никой не разбра,
кога и как душата ми са взели.
Прекрасно се живее без душа.
Усещаш по-дълбоко тишината.
И мога всеки свят да разруша,
но твоя ще го пазя с топлината,
на шумната, изискана любов
на грейналото слънце над вратата,
напук и на Съдба и на Живот,
напук на Господа и Сатаната.
Заспивай, аз ще пазя тишина,
защото просто нищо друго нямам.
След лудата е тихата жена.
И пак съм аз.
И нея ти я давам.

източник: facebook