Петъци черни.
Съботи спрели.
Нищо модерно –
сняг от неделя.
Времето няма
цел и посока.
Петък за двама
вече е стока.
Сняг от неделя.
Скъпо – от утре.
Как се споделяше
събота сутрин?
източник: facebook
Публикации свързани с думата тъга
“Самота”- Таня Емил Рупел
Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой.
Някой, който няма да дойде.
източник: personally-creation.catsboard.com/* (авторът не е потвърден)
“Не се оправдавам”- Caribiana
И какво от това, че без тебе се чувствам нежива?
И какво от това…
Планините са вечни уж, но също умират.
Просто времето крачи по-бавно при тях.
И какво от това, не успях да живея във приказка…
Няма нищо. Няма нищо. Нали?
Само обич си имах…Беше толкова истинска.
За това ли сега така живо боли?
Може би грешно побързах да тръгна.
Може би грешно разбрах…
Самотата сега ме очаква зад ъгъла.
Тази топла и влюбена в мен самота…
Ти недей да си спомняш. (Аз знам, че го можеш…)
А и аз съм си свикнала да те забравям.
Неведнъж съм целувала острието на ножа.
Неведнъж съм пробождала твойта липса от ляво.
Аз ще плача за теб, но това е нормално.
Ненормално е друго – че се случи така.
Любовта е …безочлива. И много брутална.
Любовта май ме мрази.
И какво от това?
източник: caribiana.blogspot.com
“Искам с някого да помълча…”- Камелия Кондова
Искам с някого да помълча….
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя….
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента под луната да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча…
Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! – усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!
източник: facebook*
“Тихите битки на силните хора…”- Ariadna
Тихите битки на силните хора
не са придружени от бойни викове.
Нито от звуци на хладен метал.
Нито са битки със враг.
Силните хора се смеят със глас,
но беззвучно воюват…с живота.
С отреденото. С невъзможното.
Тихите битки на силните хора
винаги са твърде лични.
Често остават затворени под кожата. Блъскат се в органи.
Разкъсват неврони.
Борят се за време.
За търпение.
За щастие.
Тихите битки на силните хора
са различни. Но всеки път са тихи.
И само, само други силни хора
със други тихи свои битки
могат да познаят тази тишина.
Да я усетят. Да облекат твоите доспехи.
Да развеят твоето знаме.
Да забравят за миг тишината на своята битка. За да чуят твоята.
Тази армия се брои на пръсти.
Тя не е призована. Дошла е със сърце.
И ако трябва ще ти го заеме.
Защото знае, че силните хора дълго не падат, но случва се да рухнат отведнъж…
Тихите битки не спират.
Дори и след спечелена война.
Доспехите не се свалят.
Посоката се сменя .
Вече не си войн, а армия за друг.
Защото си чул битката му.
И знаеш как звучи отвътре.
Защото някой, някога ти зае сърце.
И има нужда да развееш знамето му,
нищо че не те зове.
Тихите битки на силните хора
не са придружени от бойни викове.
Но ако имаш късмет,
точно в тази тишина,
ще чуеш думата “Приятел”.
И тя ще стигне
да се чувстваш
победител.
източник: фейсбук страницата на авторката
“Сърцето ми заеква непрекъснато…”- Елена Денева-Трифонова
Сърцето ми заеква непрекъснато.
Сърцето ми е с говорен дефект.
Премазано в хербарий или блъснато
от дума или книжен самолет,
обилно сиропирано с фантазии,
продупчено с предателства отлични,
с истерии и тайни неопазени,
надраскано с проклятия и притчи.
Обидено на свои или чужди,
зашивано от някой всеки ден,
сърцето ми остава да ми служи,
обичайки света несъвършен.
източник:профилът на авторката във facebook
