Публикации свързани с думата тъга

Продавам самота. Запазена и цяла
обгрижвана и чиста, полирана до бяло.
Познавам я добре. Със нея съм живяла.
Била ми е легло. Била ми е и тяло.

Върви в комплект със студ, с тъмнина и болка.
Цената е добра. Печелиш обиколка
на цял един живот, на всеки миг на радост,
на всеки миг любов, на всяка малка гадост.

Разменям самота за седем грама нежност,
за полъх от крило, за морската безбрежност,
за устните на мъж, в които да се скрия,
за малка щипка трепет, прашинка от магия.

Дарявам самота. Кажете кой я иска?
Не пие. Не краде. Да вика не й стиска.
Не плаче. Не яде. Не иска нова дреха.
Единствено убива надеждата в човека.

източник:comma.blog.bg

* * *

“Где е нежната любима,
някога от теб възпяна,
с чудни пламъци когато
бе душата ти огряна?”

Пламъците прегоряха,
студ и мрак царят в гръдта ми;
тази книжка днес е урна
с пепелта на любовта ми.

* * *

Когато пред вас любовта си признах,
не казахте нищо, прозявка видях;
но щом я изрекох красиво и в стих,
с безкрайни похвали за миг се сдобих.

* * *

Вярно ли е, че ме мразиш,
вярно ли е, че си друга?
Пред света ще се оплача,
че ме пъдиш без заслуга.

О, неблагодарни устни,
как говорите хапливи
за мъжа, целувал с обич
вас блажено в дни щастливи?

* * *

Годините бързо минават,
род иде и в гроба прехожда,
ала любовта ми не стихва,
сърцето ми тя пробожда.

Ах, само веднъж да те зърна,
и на колèне пред тебе сам,
умирайки, да ти кажа:
“Обичам Ви, мадам!”

* * *

Накрая на хоризонта
изниква в мъглив полумрак
градът с високите кули,
загърнати в късния зрак.

Влажният вятър набръчква
посивелия речен лик;
тъжно с веслата поскърцва
лодкарят в моя каик.

Но слънцето мигом просветва,
надига се в сетна заря,
показва ми свидното място,
където любовта ми умря.

© Превод от немски: Венцеслав Константинов
източник:afish.bg

…аз не искам да те наранявам
но не искам и да те лъжа
загнездила си ми се във ляво
и без теб там е тъжно…
…и без теб там е криво
като кривата круша
бих искал да си щастлива
бих искал със теб да пуша
да ти бъда приятел
мускетар и любовник
да върна времето ти обратно
да строша всички часовници
да ти дам всичко което имам,
а то не е много –
да те прегърна сред зима
да ти запаля огън
да те науча да се обичаш
да се видиш каквато си – цветна…
свят ли ти се завива?…
…и на мен…
но мълча дискретно
за това…
смяташ ли че не падам
в непознати
за мен пространства
постоянно за теб съм
жаден,
жаден
до
постоянство…

… а ти утре ще се събудиш
и каквато си умна
ще наречеш този стих
ПРОСТО НЯКОЛКО ДУМИ…

източник:facebook

Безумна болка свива ми сърцето.
Кръвта почти невидимо потича.
Разпъвам си на кръст сега небето.

Прощавам на предателите всичко,
ехидните усмивки – на палача.
За камъни ръка не свеждам ничком,
не съдя грешните, безмълвно плача.

Прозира ми през рани светлината.
От всяка капка кръв пониква цвете.
Сърцето ми възкръсва без вина,
помилвано отгоре на разпети петък.

източник:личния профил на авторката във facebook