Блог "Слънчоглед"
Едно безкрайно слънчогледово поле…Тук живее душата ми…

Публикации свързани с думата тъга

“Оказа се ужасно сложна…”- Ariadna


Оказа се ужасно сложна
науката на моето сърце.
Уж смесвах само бяло с черно,
а все преливаше от цветове.
Понякога примесвах скришно
химични елементи, непознати
и бълваше от колбата ми, пищно,
ефекта на разбитите миражи.
След всеки изпит знаех всичко,
и всеки следващ бях невежа.
Дори еднаквите си грешки,
повтарях упорито със надежда.
Оказа се ужасно сложно
да давам обич правилна, безгрешна.
Оказа се, е невъзможно,
така да ме обичат…честно.
Научих си урока, този път.
И няма да обичам, обещавам.
А утре,щом изпита ме светът
ще се опитам пак да го забравя.

източник: страницата на авторката във facebook

“Чай и захар”- Валери Петров


Ела при мене, за да не скучая!
– на захарната Бучка рече Чая.
– Но ако влезна във твойта бездна,
страхувам се, че ще изчезна! –
му каза Бучката. Подир което
се цопна и стопи в кафето…

източник: facebook

“Онази плаха влюбена жена…”- Добромир Банев


Онази плаха влюбена жена,
която пуши с часове отсреща,
навярно има чувство за вина –
пропуснала е някого и нещо.

Съмненията. Тихата печал.
Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра,
забравила дори, че има шал.
Дъждът попива в синята ѝ рокля.

Тя стиска във ръката си кибрит.
Кибритът вече няма да запали.
Привлича погледа като магнит,
но да ми кимне със глава – едва ли.

Тя просто пуши дълго и сама,
на никого за нищичко не пречи.
Онази плаха влюбена жена,
пропуснала мига за малко вечност.

източник: facebook

“Където и да е”- Caribiana


Пак си търся път между звездите.
Пак избирам със затворени очи.
Знаеш ли, така ми се отлита…
Точно колкото ми се мълчи.
Искам да изгубя всичко. Всичко!
И да си направя свобода.
Всички спомени със боцкащи иглички,
всички думи, всички имена,
всички обичи, които ме раниха,
всички обичи, които не разбрах,
всички чувства с маски като стихове,
всички мои тъжни чудеса…
Искам някой някъде да ме извика.
Да приеме моята ранимост.
И да ме обича. Тихо. Тихо.
Някой, който иска да ме има.

източник: caribiana.blogspot.com

“Участ”- Caribiana

Привикнала на обич “до поискване”,
съвсем съм се превърнала на гара.
Отеква в мене ехото от писъка
на винаги отиващи си влакове.

Очите ми са станали часовници
и нижат дълго кратките минути.
А релсите ръждясват нелюбовно
във своята метална недочутост.

Сърцето ми отдавна дерайлира
и дишам на буксир. Защото трябва.
От обич “до поискване” не се умира.
Единствено превръщаш се във гара.

И чакаш, и посрещаш, и…изпращаш.
Сълзите ти са гъсти. Като дизел.
И не това е, всъщност, страшното.
А онова, че гарите не си отиват.

източник: caribiana.blogspot.com

“Какво се случва с уморените сърца”- Caribiana


От тук до тъничката ос на хоризонта
светът изглежда малък и послушен.
Не му личи, че причинява болки.
Нощта го е прегърнала. Той се е сгушил.
Небето горе му реди звездите си,
повярвало внезапно в тишината му –
почти вселенска и почти космическа.
Почти като усещане за щастие.
Но всичко е ужасно мимолетно
и хубавото свършва все без време.
Не ми се вярва вече във вълшебства.
Нито във хората. Ни в любовта.
Ни в тебе.

източник: caribiana.blogspot.com

Следваща страница