Публикации свързани с думата тъга

Искам с някого да помълча….
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя….
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента под луната да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча…
Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! – усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!

източник: facebook*

Сърцето ми заеква непрекъснато.
Сърцето ми е с говорен дефект.
Премазано в хербарий или блъснато
от дума или книжен самолет,
обилно сиропирано с фантазии,
продупчено с предателства отлични,
с истерии и тайни неопазени,
надраскано с проклятия и притчи.
Обидено на свои или чужди,
зашивано от някой всеки ден,
сърцето ми остава да ми служи,
обичайки света несъвършен.

източник:профилът на авторката във facebook

Слушам дъжда.
Колкото са капките,
струва ми се,
толкова хора са си отивали
от живота ми.
Но дъждът отново идва.
И хората идват.
И си отиват.
И есените стават пролети.
И всичко излишно заминава.
Освен излишните думи.
Те натрупват шлака у тебе
и запушват пътя на непразните.
И дъждът все някога
дава всичко от себе си.
Остава само нетленното
да крепи върху скелета си
плътта на света.

източник: личният профил на авторката във faccebook