Публикации свързани с думата тъга

Седя, като врабче,
на перваза на деня си,
сред мислите си, че
все крилцата ми са къси.
Че моето не бе
нито полет, нито песен,
че моето небе
ниско бе, а идва есен.

Един живот – троха.
Как да я делиш с орлите?
За някого – стреха,
другиму – височините.
Вали и застудя.
Аз, като сълза в окото,
един врабец – седя
на перваза на живота.

източник:личния профил на авторката във facebook

И аз съм като щъркела…сама.
И само болка пари под крилата.
А оня път небесен към Дома
остана цял… единствено в душата.

Но счупените пътища болят!
Не мога да настигна свойто ято.
Дори небето да ми подарят –
аз искам да намеря… само лято…

Едно последно лято! Но сега
Една самотна зима ме очаква…
Стоя на крак един. Стоя в снега.
И счупеното си крило оплаквам.

Седни до мен! Крилото превържи.
Опитай да превържеш и душата…
Гнездото ми последно покажи!
Аз… ще заровя в клечките тъгата…

И привечер към залеза червен
със клюна си замислено ще тракам…
Ако се връщаш винаги при мен –
по залез всяка вечер ще те чакам!

Заменям свойто скъсано небе,
и спомена за щъркелово ято –
за твоите единствени ръце!
За сламено гнездо. И вечно лято…

Из “Тази вечер Господ ме целуна” изд. Бряг, Русе

източник:личния профил на авторката във facebook

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо.
Като притихнал в тъмното камбанен звук.
… а всяка тишина е някакво начало.

Едно тъгуване ми е заседнало ей тук.
Дълбоко, колкото безброй морета.
Да можех с птиците да отлетя на юг…
И да ме виждат само ветровете.

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Научих се (почти) да го отричам.
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ…
А после много дълго ще съм птица.

Едно мълчание ми е заседнало ей тук.
А думите преливат от очите.
Тежи от хиляди мълчания светът.
И все по-тихо става. Все по-тихо.

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Дълбоко ми е и ми се потъва.
Останалото е отвикване един от друг.
И цял живот умиране – като присъда.

източник:facebook

Момичето е много изморено
от всичко… И не иска да очаква…
Не слива самотата си с безвремие…
За него няма слънчев лъч. Не се оплаква.
Не търси обич, скрита в безразличие…
А времето там някъде е спряло,
облечено във сиво и двуличие…
Отмерва и мълчи, и наблюдава…
Не иска то забравени химери
и знае, че ще изгори на клада…
То иска само пътя да намери
към вечността.
Без мисъл за пощада…

източник:личния профил на авторката във facebook

Ти знаеш ли как се обича жена,
дето толкова пъти е падала,
че е кръстила с галено име пръстта
и мечтае, мечтае за клада?

Тя измисля за тебе добри имена
и диспутите грозно я плашат.
Ти знаеш ли как се целува жена,
която беседва със чашата?

Уморена претърсва с очи течността
и убежище търси, и прошка.
Ти знаеш ли как се преражда жена,
която умира нарочно?

източник:facebook