Публикации свързани с думата тъга

И колко е красиво тази нощ!
Луната свети някак си митично.
Куп приказки да събереш във кош,
пак няма да изкажеш всичко лично.

В добрите стари замисли на Бог
превес е даден тук на красотата,
защо е всъщност този свят жесток
аз не разбирам още на Земята.

И моят дух е в силен дискомфорт,
когато в дисхармония попада!
Сега нощта е на душата фон,
попаднала в Божествена наслада.

И, питам се, къде ли по света
живеят хора гладни и нещастни?
Пропуква ми се нещо в мисълта
и красотата ми звучи на празно.

6 ноември 2018г., София

източник: изпратено ми лично от авторката по пощата

Аз не зная, къде си сега,
дали сняг те вали или дъжд, но
да позная ли, че си сама?
Да позная ли, че ти е тъжно?

Нещо дава ми сигурен знак,
че не ти е спокойно сърцето.
Без да искам и друго познах,
ще се сетиш сама за което.

Моя мила и смешна тъга!
Ето – болката сякаш утихна.
Ти помисли за мене сега.
Да позная ли, че се усмихна?

източник: facebook

Из един коментар “много е красиво, но малко тъжно”

Тъгата е красива. Не отричам.
Тъгува се когато нещо липсва.
Тъгува се ако до смърт обичаш.
Тъгува се когато в тебе кипва
кръвта от незаслужена обида.
Тъгува се за всичко невъзможно,
бленувано, заключвано, зазидано
в сърце, което блъска от тревожност.
Загубената чистота човешка
довежда до тъга. Провалът също.
Тъга излъчва всяка твоя грешка.
Тъгува се за майка, град и къща.
По детството безкрайно се тъгува,
по младост, по надежди и Родина …
Тъгата е безценна. Скъпо струва
ако в живота без тъга си минал.
Тъгува се по хубавите нощи,
в които си усещал тръпка дива.
В тъгата има порив властен, мощен
и затова тъгата е красива.

източник:личния профил на авторката във facebook

Не ме докосвай – ще се разтопя.
Отдавна станах ледена кралица.
Живея тъй далеко от света…
Не искам никой пак да ме обича.
Сама съм и така ми е добре –
без драми, без сълзи и без раздели.
Над мен е само ледено небе,
а спомени са моята постеля.
Така минават дните ми във сън,
не се нуждая вече от копнежи…
Знам колко мрачен е светът навън,
от фалш и от игри натаралежен.
Не ми споделяй своите мечти.
Това е просто среща с непозната.
Една целувка ще ме разтопи…
Но кой ще залепи след теб душата ми?…

източник: личния профил на авторката във facebook

ПЪТЕКАТА – Е ВИНАГИ ЕДНА…
Онази, по която те намирам.
А любовта – прилича на вина.
Такава… От която се умира.

Пътеката – е винаги една!
Онази… По която си отивам.
От устните ми капе тишина…
И в твоето мълчание попива.

Не ме изпращай! Мога и сама
да прекося Пустинята на Дните.
Когато се прибираш у дома –
разбираш, че ме носиш във очите.

Разбираш, че полепвам по съня.
Разбираш, че без мен ще бъде празен –
и той, и утрото ти, и деня –
във който няма… откъде да вляза.

Разбираш, че без мене ще горчи –
и чашата кафе, и тишината…
А вечер – по ракията личи,
че е известен края на играта.

Пътеката е винаги една!
Една – единствена… Но двупосочна!

Любов, която всъщност – е вина…
И… самота.
Която е безсрочна!

източник: личната страница на авторката във facebook