Публикации свързани с думата тъга

Кога така уплаших се от хората
навярно някой е погледнал
изпод вежди
това
което с много трепет съм показала
навярно сме живели в напрежение
и в някакво мъчително себедоказване
един до друг там някога
преди години
аз помня любовта
която татуира името ми
на гърдите си
навярно много гола съм била
изложена на много вятър
човек така се свива
и заключва
човек така започва да страни от другите
когато твърде много ги обича
но все и не успявах да намеря
чалъма за баланс на този ластик
опънат за любовен танц
над пропастта
която зее изпод всички ни
подобно онова момиче
с огромното сърце
от ПеВеЦе
из улиците на Ню Йорк
в онзи видеоклип от наш’то детство
ти влачиш някаква любов
но никой няма там
отвертки
клещи
да я сглоби
за да я ползвате
като дивана от икеа срещу нетфликс
и всеки го е страх от грешки
така човек наплашва се от хората
измисля си черупки и завеси
остава вкъщи в петък от умора
обича себе си и котката
компенсаторно
понякога се заогражда с вещи
друг път лежи и пуши часове наред
на пода в хола или нещо друго
уж спокойно
но всъщност в непрекъснато очакване
да дойдеш

автор: Вайръл стихове за секс и драма

Какво направихме ние с теб? Направихме си разстояния –
между пръстите,
между бръчките,
между устните
и между снега.
И между двете ябълки на върха на дървото,
които стоят ненабрани,
и между обеците ти,
които като шипки бодат.

Направихме си разстояния от улици и реки
и разстояния от безсилие.
И си направихме оправдания,
и невидимост,
и кръвоизливи в окото,
и лед.
Нищо друго не си направихме,
а трябваше да си направим
нещо малко –
общ джоб,
обща чаша
или две семки общ слънчоглед.

Или трябваше да си направим невидими думи
като обичам те,
защото не знам защо
и още невидими думи –
като мрак,
като затворени очи
и като беззвучие,
и да си направим невидима супа
и невидим хляб,
и невидимо легло.

Какво направихме ние с теб?
Не направихме нищо
освен продължителни аритмии
и продължителни дъждове,
освен аритмии и дъждове,
които не значат нищо,
щом оживяхме
и щом очите ни си имат отделно небе.

Една закуска не си направихме на облаците
или една вечеря,
или едно скачане от масата с парашут.
Какво направихме с теб –
направихме си вчера
и си направихме някога –
най-тъжният на света маршрут.

И си направихме една далечна пощенска кутия –
от гълъби и листа,
от пропасти и пътеки.
Какво направихме ние с теб? –
Счупихме ние
и сега ние с теб сме две камъчета –
далеко,
далеко…

Две камъчета сме ние, нищо повече –
две камъчета.
И се търкаляме по склона,
и се търкаляме –
търкул-търкул..
И какво, че се чува, когато мълчим,
какво, че се чува,
щом аз твоето камъче как се търкаля по склона
не съм го чул?

източник: nikolaymilchev.com

                             “Това е филмът. Друго няма.”
                                                   Валери Петров

Човешка, простичка, банална,
развиваше се любовта.
Макар и тъй сантиментална,
отдън душа ме трогна тя.
Тя в мен събуди всички болки.
И там, върху екрана бял,
въртяха се на двете ролки –
въртеше се животът вял.
Въртяха се в една окръжност
прощални погледи, слова.
А пък на мен ми беше тъжно
и без това, и без това…
Но някой захихика в здрача
и аз се сепнах изведнъж:
на мен се смееха – че плача…

Измъкнах се. Валеше дъжд.
Аз бавно тръгнах в този злобен
град, пълен с присмех, дъжд и дим,
щастлив, че още съм способен
да се разплача и от филм.

1968

източник:literaturensviat.com

Днес разбрах, че моята приятелка Весела си е отишла от този свят.
Трудно ми е да говоря за нея в минало време. Трудно ми е да се сбогувам.
Тя обожаваше да преподава математика на децата. Децата също я обожаваха.
Съпруга, майка, баба.Човек, който ще липсва до безумие на своите близки, на своите приятели.
Ще я запомня като Човек, който винаги е бил ангажиран със случващото се в нашата клета родина. Като Човек, който винаги е отстоявал мнението и позицията си. Като Човекът, който всяка година, за рождения ми ден, ми изпращаше най-сърдечни пожелания и снимка на бяло цвете от своята приказна градина. Този малък жест на внимание ми стопляше сърцето. Преди три седмици и аз и честитих рождения ден, а сега се сбогувам с нея.
За разлика от много други тя не си криеше главата в пясъка. Беше смела, борбена и винаги намираше добра дума за кураж и утеха,която да каже на нуждаещ се.
Ех, Весе, как ще те прежаля и тебе…
Светъл ти път скъпа приятелко… светъл ти път…знам, че си се борила до последно за още малко време…

Весела си имаше страничка във фейсбук, в която публикуваше от време на време. Позволявам си да споделя тук нещо написано от нея преди няколко години. Снимката е от нейната градина. 

“Честита Нова година!
Иска ми се да ви кажа, че тя ще е по-добра от изминалата.
Всъщност, това ще бъде едно обикновено клише, което нищо не означава. Годината ще бъде като предишната – за някои чудесна, за други – не чак толкова. За мен лично изминалата година беше чудесна. Макар че преживях доста страшни неща. И макар че известно време си мислех, че умирам. Не, не съм оздравяла. Но изведнъж разбрах, че всичко може да свърши изведнъж. Разбрах колко много време съм изгубила да се ядосвам за дреболии, да водя безкрайни мислени разговори с хора, които са ме наранили, да кроя нелепи планове как да си върна обидата или унижението. не че съм отмъщавала, на мен ми минава лесно. Но лошите мисли са отровили доста голяма част от дните ми.
Повярвайте, нямате време!
Не пилейте времето си да боледувате, да страдате, да се ядосвате. Започнете още сега – напишете отдавна отлаганото писмо, научете се да правите хляб, обадете се на приятел, за който все не ви остава време.
Аз лично продължавам да плета чорапи.
И започвам да уча немски.
И се опитвам да харесам студа, макар че ужасно мразя зимата. 🙂
Усмихнете се.”
Весела Йонкова

Петъци черни.
Съботи спрели.
Нищо модерно –
сняг от неделя.

Времето няма
цел и посока.
Петък за двама
вече е стока.

Сняг от неделя.
Скъпо – от утре.
Как се споделяше
събота сутрин?

източник: facebook