Публикации свързани с думата тъга

НЕ СЪМ СИ ТРЪГВАЛА! Но се завръщам.
Горчива – като корен от глухарче.
Ти – хем си, някак друг… И хем – си същия!
От болката е. Само тя нагарча.

Не съм си тръгвала! Приспивах нея.
Горчивата, самотна моя болка…
Умирах – а си мислех, че живея.
Погребах много дни… И нощи – колко!

Събирах разкопаните си залези.
Подреждах ги – до тебе. Във душата.
Между прегръдките ни – и омразата.
Между “обичам те” – и самотата.

Не съм си тръгвала. Но се завръщам!
Абсурдна – като есенно кокиче.
И… се отказах – да приспивам болката!
Научих се … да я обичам.

източник:страницата на авторката във facebook

Приличам на зимно дърво –
без птици,
без листи зелени.
Но в себе си чувствам живот
на много неща неродени.

източник:literaturensviat.com

Линии,
вагони –
гара.
Стар часовник
и перон.
Свирки,
облачета пара.
Общо:
сивочерен тон.
Мислиш :
безнадеждна проза.
Но разнищва се за миг –
дотърчи момиче с роза,
подаде я на войник.
Някой с кърпичка помаха,
слива се уста с уста.
Качва се старица плахо –
дълъг път ще мине тя.
Тук посрещат и изпращат.
Виждаш сълзи, чуваш смях.
Гара.
Тя за мен бе само страшна –
сам на нея се видях.

източник:literaturensviat.com

Деветнайсет часът е –
телефонът мълчи.
Деветнайсет и пет е –
мълчи, все мълчи!
Деветнайсет и десет,
и петнайсет,
и двайсет…
“Повиканата не се обажда” –
телефонистката казва служебно.

А повикана бе Любовта!

източник:literaturensviat.com

По съкращение на щата
бе уволнена радостта
и се разбъркаха нещата,
подобно есенни листа.

Не ми е хубаво и даже,
направо доста ми е зле.
Какво в утеха ще ми каже
това разкаляно поле?

Какво тез къщи с балкони,
неогласявани от смях,
таз Витоша под небосклони,
останали без чудо в тях?

И пошла песничка долита
в ръждиво-охрения час
и в опит за самозащита
с усмивка сам си казвам аз,
че мислите ми натежали
навярно истински не са,
защото иначе едва ли
бих смогвал да ги понеса.

източник: borisaprilov.wordpress.com