Ела при мене, за да не скучая!
– на захарната Бучка рече Чая.
– Но ако влезна във твойта бездна,
страхувам се, че ще изчезна! –
му каза Бучката. Подир което
се цопна и стопи в кафето…
източник: facebook
Публикации свързани с думата тъга
“Онази плаха влюбена жена…”- Добромир Банев
Онази плаха влюбена жена,
която пуши с часове отсреща,
навярно има чувство за вина –
пропуснала е някого и нещо.
Съмненията. Тихата печал.
Дъждът. Тя пуши, втренчена и мокра,
забравила дори, че има шал.
Дъждът попива в синята ѝ рокля.
Тя стиска във ръката си кибрит.
Кибритът вече няма да запали.
Привлича погледа като магнит,
но да ми кимне със глава – едва ли.
Тя просто пуши дълго и сама,
на никого за нищичко не пречи.
Онази плаха влюбена жена,
пропуснала мига за малко вечност.
източник: facebook
“Където и да е”- Caribiana
Пак си търся път между звездите.
Пак избирам със затворени очи.
Знаеш ли, така ми се отлита…
Точно колкото ми се мълчи.
Искам да изгубя всичко. Всичко!
И да си направя свобода.
Всички спомени със боцкащи иглички,
всички думи, всички имена,
всички обичи, които ме раниха,
всички обичи, които не разбрах,
всички чувства с маски като стихове,
всички мои тъжни чудеса…
Искам някой някъде да ме извика.
Да приеме моята ранимост.
И да ме обича. Тихо. Тихо.
Някой, който иска да ме има.
източник: caribiana.blogspot.com
“Участ”- Caribiana
Привикнала на обич “до поискване”,
съвсем съм се превърнала на гара.
Отеква в мене ехото от писъка
на винаги отиващи си влакове.
Очите ми са станали часовници
и нижат дълго кратките минути.
А релсите ръждясват нелюбовно
във своята метална недочутост.
Сърцето ми отдавна дерайлира
и дишам на буксир. Защото трябва.
От обич “до поискване” не се умира.
Единствено превръщаш се във гара.
И чакаш, и посрещаш, и…изпращаш.
Сълзите ти са гъсти. Като дизел.
И не това е, всъщност, страшното.
А онова, че гарите не си отиват.
източник: caribiana.blogspot.com
“Какво се случва с уморените сърца”- Caribiana
От тук до тъничката ос на хоризонта
светът изглежда малък и послушен.
Не му личи, че причинява болки.
Нощта го е прегърнала. Той се е сгушил.
Небето горе му реди звездите си,
повярвало внезапно в тишината му –
почти вселенска и почти космическа.
Почти като усещане за щастие.
Но всичко е ужасно мимолетно
и хубавото свършва все без време.
Не ми се вярва вече във вълшебства.
Нито във хората. Ни в любовта.
Ни в тебе.
източник: caribiana.blogspot.com
“Причината да ме няма”- Caribiana
Понякога усещам, че ме няма…
Така ме няма, че дори дъждът
не пада върху мен, а подминава.
И аз сама във себе си валя.
Не знам къде съм. Сигурно до тебе.
(Така бих искала да съм до теб…)
А този дъжд разресва с остър гребен
косите на соленото небе.
Изгубила съм се…
(Ако съм с теб, пази ме.
Пази ме, моля те! Самичка не успях…
Навярно съм дошла да си те взема
обратно във вълшебния си свят.)
Вали. Аз виждам дъждовете.
Не виждам само себе си в дъжда.
Дали защото някак си сърцето ми
е станало прозрачно от тъга…
Или защото облаците горе
от мен самата знаят по-добре
че между всички непознати земни хора
аз съществувам само да съм с теб.
източник: caribiana.blogspot.com
