От вещите съм по – ненужна тук –
те своя прах поне събират.
Душата ми е кофа за боклук
без право да се реабилитира.
А тялото ми – древен експонат
в музея на забравените чувства.
Животът ми е просто непризнат,
измислен дом за всякакви изкуства.
В очакване не се хабя –
очакването е надежда.
Трохи за птици не дробя –
на юг са те. Не ме поглеждай!
Не съм за теб дори това,
което някога съм дала.
По – ниска съм от съхнеща трева
с живота, който съм избрала.
Да, гости сме на този свят.
Не мисля зле, че ме посрещна.
За мен остана непознат.
Бездомна ще си ида, грешна.
След грешките ми няма да цъфтят
цветята, дето съм посаждала
и дом не ще си построя
от кулите, които съм изграждала.
Не искаш да ме разбереш!
Добре, не ме гори в огнището,
а моля те да погребеш
останалото. То е нищо!
източник: bukvite.bg
