Публикации свързани с думата щастие

След всеки празник има многоточие.
След светла радост – идва кратка пауза.
И всяко нещо, някога започнато
приключва със началото на залеза…

След паузата – e дълга равносметка
за всичките добри и лоши дни.
А някой горе слага ни отметки
кога сме себе си. Кога умът мълчи.

След болката, животът рестартира,
и всеки делник почва отначало.
Броят се мигове. Кога дъхът ни спира?
Кога обичаме, като единно цяло?…

След цялото – отново кратка пауза.
Светът е на съставните си части.
Не е проблем. Дошла съм, за да кажа,
че даже и във ада има щастие.

източник: Български националистически форум

Забързани понякога нататък
към някоя разрошена мечта
прескачаме момента без остатък,
пропускаме оставена следа,
забравяме за леки обещания,
затваряме очи за тежестта
на миналите грешки – предписания
към вярната посока във нощта…
Забързани, минутите надбягваме,
а всъщност, те се състезават с нас
за онзи смисъл, в който сме повярвали,
че винаги остава още час –
едничък час, и после ще се втурнем
към някоя разрошена мечта…
Но няма време. Няма утре.
Щастливи сме единствено сега.

източник: личния профил на авторката във facebook

Дъждът не гони хубавото време.
Нима душата може да измръзне?
На две пресечки мисъл съм от тебе.
Броя до сто. И ти рисувам слънце…
Понякога се случва много често –
едно го мислим, друго ни излиза.
„Живот” е синоним на неизвестност.
Опасно ли е? Просто е. Не влизай.
Светът е приключение за смелите,
а ние сме от тях, безспорно ясно.
Когато си натясно със проблемите,
броя до сто. И ти измислям щастие…
И нека да вали, дъждът е обич,
която ни измива до петите.
Щом има нежност, нека да е много.
Броя до сто. И в капките политам.