Какво си пожелах ли? Обич.
И пухкав, бял, пречистващ сняг.
Вълшебен миг. И топъл спомен.
И чиста радост в детски смях.
Да бъдат близките ми здрави.
Да сбъдвам нечии мечти.
С очи и жестове да галя.
И да блещукат светлинки.
Представих си за малко как
докосвам някого в душата
и украсявам му света…
А после украсих елхата.
Каквото и да ми се случва,
да бъде празнично и цветно.
Уроците си ги научих.
Сега е време за вълшебства!
източник: facebook*
Топли са само очите ми (всъщност и дланите).
Някак по навик раздавам парчета мечти.
Само защото съм себе си паля желания.
И съм красива, когато наистина силно боли.
Чиста порода съм. Истинска, жива… И гола.
Само душата си нося навсякъде с мен,
с нея докосвам така, както с пръсти не мога,
всичко останало просто не трае и ден.
Аз съм такава – непримирима… и търсеща.
Нежност, която когато прелива, влудява.
Винаги тръгвам по неутъпкани вятърни пътища.
Истински трудна за обич. И за забравяне.
източник:facebook
