Простих на всички, всичко им простих,
за болката, за раните в душата,
отровата от думите спестих,
в една сълза я с`брах – пролята.
Простих за пролет неразцъфнала,
за лято – ненаписан стих,
за есен необагрена от злато,
за зимата в сърцето си – простих.
Дошло е време за прощаване –
за сторените грешки, суета,
за обич премълчана, неизказана,
на себе си не мога да простя.
10.03.2019г.
Сандански
източник: профила на авторката във facebook
Обичай ме такава-дива,
обичай ме такава-листопадна,
есенна и мъничко тръпчива,
от залеза любов ще си открадна.
Със звезден прах косите ще поръся,
луната като брошка ще закича,
от слънцето ще взема светлината,
да грейна цяла,за да ме обичаш.
Такава зряла,като сочна круша,
лепнеща от сладка медовина,
в ръцете ти да мога да се сгуша,
по тебе да се стичам,да те имам.
Такава ме обичай-сладко есенна,
като красива тъжна песен,
такава ме обичай-нежно залезна,
като дар от закъсняла есен.
от стихосбирката “С душа на птица”
източник:личния профил на авторката във facebook
Бих искала на този свят,
чудеса да мога да раздавам.
Болният да бъде здрав,
на здравия любов да давам.
В човека има ли любов,
сама душата чудеса създава.
Сърцето му – камбанен зов,
на всекиго любов раздава.
Светът е пълен с чудеса-
птиците,тревите и цветята,
животът даден ни от Бога
и синевата на Земята.
Прашинка аз от нея съм и зная,
че някога при нея ще се върна,
но искам докато съм тук,
чудото в очите ви да зърна…!
Добро утро, Любов
Добро утро, небе!
Слънцето днес ме събуди,
да измоля от тебе криле,
за да сбъдна мечтите си луди.
Добро утро, сърце!
Нали все за небето тъгуваш,
от мъничко още дете,
на крилете на птица пътуваш.
Добро утро, любов!
Все те търся далече в безкрая,
а ти все до мен си била,
търпелива, дано те позная.
Ето ме, вече съм тук,
преживяла тъги и заблуди.
Прегърни ме любов,
с теб да сбъдна мечтите си луди!
източник:facebook.com/VeraIlievaStihove
Със завист поглеждам често жените,
намерили топло огнище
в сърцето на мъж,когото обичат
и като мен не заспиват самички.
Те са принцеси открили случайно
принца-жабок във блатото сиво,
или са срещнали по пътя широк
войника с вълшебно огниво.
А може би зрънцето злато което,
носят скрито в сърцето
ги озарява с магично сияние,
по-добри прави мъжете.
И по Хамлетовски отново се питам,
в кого да търся вината,
че не успях да запазя с любов
в моя дом топлината.
източник: facebook
