Напоследък си мислех,
че аз – наивният,
аз – баламата,
аз – вярващият в големи истини
и живеещ с дребни банкноти,
аз – готовият да прегърне
разпплакан вълк
или усмихната акула,
аз – все още неразбралият,
че шумоленето на парите
е по-силно
от гръмотевиците на Страшния съд –
та мислех за себе си аз,
че моето място
е вече в музея…
Уви! Днес видях –
изчезнал е, няма го музеят.
Превърнат е
в луксозен нощен клуб –
с висок куверт и лъскава охрана…
Не ми остава нищо друго,
освен
да продължа да бъда
крачеща безцелно
музейна ценност.
източник: slovo.bg
