Публикации свързани с думата Дамян Дамянов

Душата ми – врата без ключ –
готова е по всяко време
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощем, да приеме.
Тя като къщичка сред кър
го чака и ще му отвори,
щом разбере, че е добър,
и щом на ниския прозорец
потропа лекичко едва.
И без да тропне – само с устни
да й пошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
Добър ли е… Но ако лош
човек на прага й застане,
да думка цял ден, цяла нощ,
той все там, вън, ще си остане.
Да я изкърти, ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде
и мъртва няма да го пусне.
Приятел буен, враг ли тих,
не знам какъв си, но повтарям:
знай, незаключени врати
най-мъчно всъщност се отварят!

източник: facebook

Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота – ни лесен, ни лек –
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път –
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух – пушек лек –
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

източник: slovo.bg

… То – Щастието е безкраен път,
по който ти на всички се раздаваш
и всички пък на тебе ще дадат!
И трябва всяка радост да изстрадваш,
да си създаваш прости чудеса,
на капката да можеш да се радваш
… и в нея да откриваш небеса!

из “Поема за щастието” – Дамян Дамянов

източник:facebook

Зарад една жена намразих
навеки всичките жени.
Не бой се, ти не си онази.
Тя вече в своите старини
навярно някъде днес тлее,
не подозирайки дори,
че някога била е фея,
че с поглед-въглен прогори
душата на един нещастник.
Къде е? Що е? Днес не знам.
Но този въглен тъй опасен
ме спепели. И днес със срам
признавам си, че аз тогава
намразих всички, грях – не грях.
И просто, просто съжалявам,
че има три измежду тях,
които, във една събрани,
в мен богородично горят:
ти, майка ми и дъщеря ни.
Те трите само са огряни
от дух. А всички други – плът.

източник:facebook