Публикации свързани с думата Димитрия Чакова

Най-хубавото място на света
е там, където някой те обича.
Превел глава, ще те научи да четеш
и с болките ти тихичко ще срича.

В най-хубавото място на света
сърцето ти от песен ще прелива
и думите ще раждат светлина,
и топлината помежду ни ще е жива.

Приятелю, бъди сега до мен,
когато имам нужда да съм силна
и никога не ще си победен,
защото винаги ще знаеш, че ме има.

Най-хубавото място на света
е кафенето, сайта, тротоара…
когато си разделяме това,
което прави поносим товара.

източник:интернет (стихотворението е запазено от мен преди много години и не мога да посоча първоначалния източник)

Научи ме да танцувам,
а не знаеше стъпките.
Гласът ти ме топлеше,
когато слънцето
беше сърдито.

Мисълта ти
ме следваше строго,
когато изгубих ума си,
за да ме пази.
Да не се изгубя.

Обсипа ме
с пролетно ухание,
а не познаваше
имената на цветята.

Скъса хастара на страха,
за да си ушия нова рокля
за празника.

Ти дори не разбра
какво направи за мен . . .

източник:интернет (стихотворението е запазено от мен преди много години и не мога да посоча първоначалния източник)

Детско

Вземи ме в ръце. Поведи ме.

Да тичаме луди в дъжда.

Да берем на водата от думите.

На луната да чуем гласа.

Като две неумели хлапета

да объркваме стих и съдба

и под старите бели тепета

да се сгушим щастливи в съня.

Вземи ме в ръце. Поведи ме.

Тези капки по моите страни

не са сълзи, а лунички спрели.

Малки влюбени ярки звезди.

Ухаеш на слънце,девойко.

Припламва пролетен сноп.
Бедрата извити филизи.
Сърцето препуска в галоп.

На грозде ухаеш, любима.

Страните от сладост лепят.
Мъж ме направи, с онази
пърхава, канеща гръд.

Ухаеш на вино, съпруго.

Децата са вече мъже,
аз не съм те налюбил,
а есен преде ли преде.

На зима ухаеш, старице,

превита от морния път.
Разлистени само зениците
с тамян и надежда кадят.

Мигове

Hай-истинските мигове родиха се без думи.
Безброй светулки, пръснали мълчание.
Най-чаканите мигове открадна от съня ми
и съживи ги без излишни обещания.

Минутите бленувани дойдоха с тишината,
разплела смугли звуци от горите.
Смълчани пак ще се порадваме на топлината
след всеки дъжд, разплискал се в очите.

Измих си косите с отвара от билки.
Вода от полето събра ми дъжда.
На вишната руйнаха младите жилки
и пролетна клонка си вкичих сама.

Божура запали страните ми галено.
Облякох на зимата новия кат.
Много съм хубава в бяло и алено.
Сватбени станове песни редят.

Отворих прозорци да влезе зората.
Преметох пред прага. Дано не вали!
И после седнах притихнала.Чаках.
Изтърках душата си- до злато блести.

Всички сандъци затръшнах по мръкнало.
Звездица трептеше примряла от студ.
Къде ли се дяна? Сълзите ми рукнаха.
Избягах от себе си. Пристанах на друг.