Малко момиченце идва насън.
Вързва люлка на хрипа в гърдите ми.
Проси пиене, хляб и цигари за път
за отдавна умрели роднини.
Тропа с мигли.
Не й се обаждам. От страх.
Да не би да я има наистина.
Стискам моите спящи деца.
То ми пее. С очите си бистри.
Иска хляб. Иска нещо със хляба.
Да не съм го разказвал до обед.
Иска някой да го поведе за ръка
и безкрайно по пътя да броди.
Иска някой.
Защо ли ми пращат дете?
Явно многото глъч дотежава.
Търси малка душа, за да го разбере.
Но ще трябва да тръгне с голяма.
източник:slovo.bg
